Книгата Иов
Глава 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми;
За това ще се предам на оплакването си,
Ще говоря в горестта на душата си.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда;
Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш,
И да презираш делото на ръцете Си,
А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Телесни ли очи имаш?
Или гледаш както гледа човек?
5 Твоите дни като дните на човека ли са,
Или годините Ти като човешки дни,
6 Та претърсваш беззаконието ми
И издирваш греха ми,
7 При все, че знаеш, че не съм нечестив,
И че никой не може да ме избави от ръката Ти?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха
Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал;
И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Не си ли ме излял като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл,
И с кости и жили си ме оплел;
12 Живот и благоволение си ми подарил,
И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си;
Зная, че това е било в ума Ти;
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме,
И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.
15 Ако съм нечестив, горко ми!
И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си.
Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Защото расте. Гониш ме като лъв,
И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите}*
И увеличаваш гнева Си върху мене;
Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата?
Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Бих бил, като че не съм бил;
От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее,
И остави ме да си отдъхна малко
21 Преди да отида отдето няма да се върна,
В тъмната земя и в смъртната сянка, -
22 Земя мрачна като самата тъмнина,
Земя на мрачна сянка и без никакъв ред,
Гдето виделото е като тъмнина.
[назад] [съдържание] [напред]