Книгата Иов
Глава 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря,
Затова бързам.
3 Чух укорителното изобличение против мене;
И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Не знаеш ли това от старо време,
От когато е поставен човек на земята,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно,
И радостта на безбожния е минутна?
6 Макар величието му да се издигне до небето,
И главата му да стигне до облаците,
7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му;
Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери,
И като нощно видение ще изчезне.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече;
И мястото му няма да го види вече.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите;
И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му;
И те ще лежат с него в пръстта.
12 Ако и да е сладко злото в устата му,
Та го крие под езика си,
13 Ако и да го жали и не го оставя,
Но все още го държи вътре в устата си,
14 Пак храната му ще се измени в червата му,
На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне;
Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Отрова аспидна ще суче;
Език ехиднин ще го умъртви.
17 Няма вече да гледа потоците,
Реките, които текат с мед и масло.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне,
И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}*;
Съразмерно с имота, който е придобил,
Той няма да се радва,
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил;
Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си,
Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде,
Затова благоденствието му няма да трае.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност;
Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Когато се кани да напълни корема си,
Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв,
И ще го навали върху него когато още яде.
24 Когато бяга от желязното оръжие,
Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му,
Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му;
Ужаси го обземат.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му;
Огън нераздухван от човек ще го пояде;
На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Небето ще открие беззаконието му,
И земята ще се подигне против него.
28 Богатството на дома му ще изчезне,
В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Това е от Бога делът на нечестивия,
И определеното му от Бога наследство.
[назад] [съдържание] [напред]