Псалми
Псалом 142
1 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}*. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}†.
С гласа си викам към Господа;
С гласа си към Господа се моля.
2 Изливам пред Него оплакването си,
Скръбта си изявявам пред Него.
3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.
Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.
4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене;
Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
5 Към Тебе, Господи, извиках;
Рекох: Ти си мое прибежище,
Дял мой в земята на живите.
6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен;
Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти;
Праведните ще се съберат около мене,
Защото ще постъпваш щедро към мене.
[назад] [съдържание] [напред]