Книгата на пророк Еремия
Глава 11
1 Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:
2 Слушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските жители; и ти да им речеш:
3 Така казва Господ Израилевият Бог: Проклет оня човек, който не слуша думите на тоя завет,
4 който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската земя, из железарската пещ и рекох: Слушайте гласа Ми, и изпълнявайте тия думи според всичко що ви съм заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и Аз ще бъда ваш Бог,
5 за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!
6 И Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на тоя завет и изпълнявайте ги.
7 Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах казвайки: Слушайте гласа Ми.
8 Но те не послушаха нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.
9 И Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските жители.
10 Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите им.
11 Затова, така казва Господ:
Ето, ще докарам зло върху тях,
От което не ще могат да избягнат;
И ще извикат към Мене, -
Но няма да ги послушам.
12 Тогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат
И ще извикат към боговете, на които кадят:
Но те няма никак да ги спасят
Във време на бедствието им.
13 Защото, колкото е числото на градовете ти,
Толкова са и боговете ти, Юдо;
И колкото е числото на ерусалимските улици,
Толкова олтари издигнахте на онова срамотно нещо, -
Олтари, за да кадите на Ваала.
14 Затова ти недей се моли за тия люде,
Нито възнасяй вик или молба за тях;
Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене,
Поради своето бедствие.
15 Какво право има любезната Ми в Моя дом,
Като е блудствувала с мнозина,
И е престанало да се принася от тебе светото месо?
Когато струваш зло, тогава се веселиш.
16 Господ те нарече
Маслина вечнозелена, красива доброплодна;
Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея,
И клоните й се строшиха.
17 Защото Господ на Силите, Който те е насадил,
Изрече зло против тебе
Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом
Си избраха да извършат
Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала.
18 Но Господ ми откри това, та го познах;
И тогава Ти ми показа делата им.
19 Но аз бях като питомно агне, водено на клане,
И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, казвайки:
Нека свалим дървото с плода му,
И нека го отсечем от земята на живите,
За да се не помни вече името му.
20 Но, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно,
Който изпитваш вътрешностите и сърцето,
Нека видя Твоето въздаяние върху тях!
Защото на Тебе поверих делото си.
21 Затова, така казва Господ за анатотските мъже,
Които искат да отнемат живота ти, и казват:
Да не пророкуваш в името Господно,
Да не би да умреш от ръцете ни, -
22 Прочее, така казва Господ на Силите:
Ето, Аз ще ги накажа;
Юношите ще измрат чрез нож,
Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,
23 И няма да останат от тях;
Защото ще докарам зло върху анатотските мъже
В годината, когато ги накажа.
[назад] [съдържание] [напред]