Издание 1938 г.

Книгата на пророк Михея

Глава 1

1 Господното слово, което дойде към моресетеца Михей в дните на Юдовите царе Иотам, Ахаз, Езекия, което чу във видение за Самария и Ерусалим:
2 Слушайте, всички племена,
И ти, земльо, и всичко що има в тебе;
И нека бъде Господ Иеова свидетел против вас,
Господ из светия Си храм.
3 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си,
И като слезе ще стъпи на земните височини.
4 Планините ще се стопят под Него,
И долините ще се разпукнат,
Като восък пред огъня,
И като води, които се изливат низ стръмнина.
5 Поради нечестието на Якова е всичко това,
И поради греховете на Израилевия дом.
Кое е нечестието на Якова? Не е ли Самария?
И кои са високите Юдови места?
Не е ли Ерусалим?
6 Затова, ще направя Самария като грамада камъни в нива,
Място за садене лозе;
Ще изсипя камъните й в долината,
И ще оголя основите й.
7 Всичките й ваяни идоли ще се изпотрошат,
Всичките дадени ней в заплата ще се изгорят в огън,
Да! всичките й идоли ще погубя;
Защото ги е събрала от заплата на блудство,
И в заплата на блудство ще се върнат.
8 Затова ще ридая и плача,
Ще ходя съблечен и гол;
Ще вия като чакалите,
И ще жалея като камилоптиците.
9 Защото раната й е неизцелима,
Тъй като дойде и до Юда,
Стигна до портата на людете Ми, до Ерусалим.
10 Не възвестявайте това в Гет; никак не плачете;
Във Вит-арфа {Т.е., Дом на прах.}* се оваляй в праха.
11 Бягай, жителко на Сафир {Т.е., Хубост.}† срамно заголена;
Жителката на Саанан не е излязла;
Риданието на Вит-езил ще оттегли от вас своето покровителство.
12 Защото жителката на Марот {Т.е., Горест.}‡ горчиво ожида благото,
Понеже зло слезе от Господа до ерусалимската порта.
13 Впрегни бързия кон в колесницата, ти жителко на Лахис,
Която беше първа причина за грях на сионовата дъщеря;
Защото в тебе се намериха Израилевите нечестия.
14 Затова, ще дадеш прощални подаръци на Моресет-гет;
Домовете на Ахзив {Т.е., Лъжа.}§ ще излъжат Израилевите царе,
15 Още ще ти доведа едного, който ще те владее, о жителко на Мариса {Т.е., Наследство.}**;
Израилевата слава ще дойде и до Одолам.
16 Оплешивей, и острижи главата си
За милите си чада;
Разшири плешивостта си като лешояд,
Защото отидоха от тебе в плен.

[назад] [съдържание] [напред]