1 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2 Учението ми ще капе като дъжд;
Думата ми ще слезе като роса,
Като тънък дъжд на зеленище,
И като пороен дъжд на трева.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа,
Отдайте величие на нашия Бог.
4 Той е Канара; делата му са съвършени,
Защото всичките Му пътища са прави,
Бог на верността е, и няма неправда в Него;
Справедлив и прав е Той.
5 Те се развратиха;
Порокът им не подобава на Неговите чада;
Те са поколение извратено и криво.
6 Така ли въздавате Господу,
Люде глупави и неразумни?
Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? -
Той, Който те е създал и утвърдил.
7 Спомни си предишните дни,
Смисли годините на много поколения;
Попитай баща си, и той ще ти извести, -
Старците си, и те ще ти кажат.
8 Когато Всевишният даваше наследство на народите,
Когато разпръсна Адамовите потомци,
Постави границите на племената
Според числото на израилтяните.
9 Защото дял на Господа са Неговите люде,
Яков е падащото Му Се с жребие наследство.
10 Намери го в пуста земя,
Да! в пуста, дива и виеща;
Огради го, настави го,
Опази го като зеницата на окото Си.
11 Както орел разбутва гнездото си.
Трепери над пилетата си,
Разпростира крилата си
Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
12 Така Господ сам го води,
И нямаше с него чужд бог.
13 Издигна го на високите места на света,
И той яде произведенията на нивите;
И кърми го с мед от камък
И с масло от скала кременлива.
14 С краве масло и с овче мляко,
С тлъстина от агнета
И от овни васански и от козли,
С тлъстина от пшеница;
И ти пи вино - кръв гроздова.
15 А Иесурун затлъстя и ритна;
Затлъстял си, угоил си се,
Надебелял си;
Тогава забрави Бога, Който го създаде,
И презря Канарата на спасението си.
16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване,
С мерзости Го раздразниха до гняв.
17 Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог,
На богове, които не бяха знаели,
На нови богове наскоро въведени
От които бащите ви не се бояха;
18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди,
И забрави Бога Създателя твой.
19 Видя Господ и огорчи се,
Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях,
Ще видя каква ще бъде сетнината им;
Защото те са поколение развратено,
Чада, в които няма вярност.
21 Те Ме раздразниха до ревнуване с онова, което не е Бог,
С кумирите си Ме разгневиха;
За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде,
С народ несмислен ще ги разгневя.
22 Защото огън се накладе в гнева Ми,
И ще пламне дори до най-дълбокия ад;
Ще пояде земята с произведенията й,
И ще изгори основите на планините.
23 Ще натрупам на тях зло;
Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.
24 Ще изтлеят от глад,
Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест
И от лют мор;
Зверски зъби ще изпратя върху тях,
И отрова от пълзящите по земята.
25 Извън нож а извътре ужас
Ще погуби децата им,
И младежа и девицата,
Бозайниче и белокосия старец.
26 Рекох: Разпръснал бих ги,
Изличил бих спомена им изсред човеците,
27 Ако не се боях от гнева на неприятеля.
Да не би да високоумствуват противниците им
И кажат: Мощната наша ръка
Направи всичко това, а не Господ.
28 Защото те са народ неразбран,
И няма в тях разум.
29 О да бяха мъдри, да разбират това,
Да смисляха сетнината си!
30 Как би могъл един да прогони хиляда,
И двама да обърнат в бяг десет хиляди,
Ако Канарата им не би ги предала,
И Господ не би ги предал!
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара;
И самите ни неприятели нека съдят за това.
32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза
И от гоморските ниви;
Гроздето им е грозде отровно,
Гроздовете им са горчиви;
33 Виното им е отрова змийска
И мъчителна отрова аспидова.
34 Това не е ли скрито у Мене?
Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35 На Мене принадлежи възмездието и въздаянието;
Ногата им с време ще се подплъзне;
Защото близо е денят на погиването им,
И приготвеното за тях наближава.
36 Защото Господ ще съди людете Си
И ще пожали слугите Си,
Когато види, че изчезна силата им,
И че не остана никой, затворен или свободен1.
37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,
38 Които ядяха тлъстината на жертвите им,
Пиеха виното на възлиянията им?
Те нека станат и ви помогнат
Нека ви бъдат закрила.
39 Вижте сега, че Аз съм Аз,
И освен Мене няма Бог;
Аз убивам и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам;
И няма кой да избавя от ръката Ми.
40 Защото дигам ръката Си към небето
И казвам: Заклевам се във вечния Си живот,
41 Че, ако изостря лъскавия Си меч
И туря ръката Си на съдба,
Ще въздам на враговете Си,
И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.
42 Ще упоя стрелите Си с кръв,
И мечът Ми ще яде меса
С кръвта на убитите и на пленените,
На чело с вражеските първенци.
43 Развеселете се, народи, с людете Му;
Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си,
И ще стори възмездие на противниците Си,
И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.
44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.
45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:
46 Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.
47 Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.
48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:
49 Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;
50 и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;
51 защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива2 Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.
52 За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.
1 Т.е., малолетен или пълнолетен.
2 То ест: Препиране.