Книгата на пророк Еремия - Глава  2

  1 Словото Господно дойде към мене и рече:

  2 Иди та прогласи в ушите на ерусалимската дъщеря, думайки:
Така казва Господ: Помня за тебе
Милеенето ти, когато беше млада,
Любовта ти, когато беше невеста,
Как Ме следваше в пустинята,
В непосята земя.

  3 Израил беше свет Господу,
Първак на рожбите Му;
Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни;
Зло ги постигаше, казва Господ.

  4 Чуйте словото Господно, доме Яковов,
И всички родове на Израилевия дом:

  5 Така казва Господ:
Каква неправда намериха в Мене бащите ви
Та се отдалечиха от Мене,
И ходиха след суетата, и станаха суетни?

  6 Нито рекоха: Где е Господ,
Който ни изведе из Египетската земя,
Който ни води през пустинята,
През страна пуста и пълна с пропасти,
През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина,
През страна, по която не минаваше човек,
И гдето човек не живееше?

  7 И въведох ви в плодородна страна,
За да ядете плодовете й и благата й;
Но като влязохте осквернихте земята Ми,
И направихте мерзост наследството Ми.

  8 Свещениците не рекоха: Где е Господ?
Законоведците не Ме познаха;
Също и управниците станаха престъпници против Мене,
И пророците пророкуваха чрез Ваала
И ходиха след безполезните идоли.

  9 Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ,
И с внуците ви ще се съдя.

10 Защото минете в китимските острови та вижте,
Пратете в Кидар та разгледайте внимателно,
И вижте, ставало ли е такова нещо, -

11 Разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове?
Моите люде, обаче, са разменили
Славата си срещу онова, което не ползува.

12 Ужасете се, небеса, поради това,
Настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

13 Защото две злини сториха Моите люде:
Оставиха Мене, извора на живите води
И си изсякоха щерни, разпукнати щерни,
Които не могат да държат вода.

14 Израил слуга ли е? домороден роб ли е?
Тогава защо стана пленник?

15 Млади лъвове рикаха против него и реваха,
И запустиха земята му;
Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

16 Още и жителите1 на Мемфис и на Тафнес
Строшиха темето на главата ти.

17 Не докара ли ти това сам на себе си
Като си оставил Господа своя Бог,
Когато те водеше в пътя?

18 И сега, защо ти е пътят за Египет?
Да пиеш водата на Нил2† ли?
Или защо ти е пътят за Асирия?
Да пиеш водата на Ефрат3‡ ли?

19 Твоето нечестие ще те накаже,
И твоите отстъпления ще те изобличат;
Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо,
Гдето си оставил Господа своя Бог,
И гдето нямаш страх от Мене,
Казва Господ, Иеова на Силите.

20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти
И съм разкъсал връзките ти;
И ти рече: Няма вече да бъда престъпница;
А между това, на всеки висок хълм
И под всяко зелено дърво
Си лягала като блудница.

21 А пък Аз бях те насадил лоза отбрана,
Семе съвсем чисто;
Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

22 Затова, ако и да се умиеш с луга
И да употребиш много сапун,
Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене,
Казва Господ Иеова.

23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила,
Не съм ходила след ваалимите?
Виж пътя си в долината,
Познай що си сторила,
Подобно на камила, която бърже тича насам натам из пътищата,

24 Подобно на дива ослица, свикнала с пустинята,
Която в страстта на душата си смърка въздуха;
В устрема й кой може да я отвърне?
Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, -
В месеца й ще я намерят.

25 Въздържай ногата си, за да не ходиш боса,
И гърлото си, за да не съхне от жажда;
Но ти си рекла: Напразно! не;
Защото залюбих чужденци,
И след тях ще ида.

26 Както се посрамя крадец, когато е открит,
Така ще се посрами Израилевият дом -
Те, царете им, първенците им,
Свещениците им, и пророците им, -

27 Които думат на дървото: Ти си мой отец,
И на камъка: Ти си ме родил;
Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си;
Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.

28 Но где са твоите богове, които си си направил?
Те нека станат, ако могат да те избавят
Във време на бедствието ти;
Защото, колкото са градовете ти,
Толкова са и боговете ти, Юдо.

29 Защо би искали да се препирате с Мене?
Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

30 Напразно поразих чадата ви;
Те не приеха да се поправят;
Собственият ви нож пояде пророците ви
Като лъв-изтребител.

31 О, човеци на тоя род, вижте словото на Господа, Който казва:
Бил ли съм Аз пустиня за Израиля,
Или земя на мрачна тъмнина?
Защо тогава казват людете Ми:
Ние сме скъсали връзките си,
Не щем да дойдем вече при Тебе?

32 Може ли момата да забрави накита си,
Или невестата украшенията си?
Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов!
Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!

34 Тоже и по полите ти се намери кръвта
На души - невинни сиромаси;
Не намерих кървите с разкопаване, но по всички тия поли.

35 А при все това ти казваш: Невинна съм,
За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене.
Ето, Аз ще се съдя с тебе
За гдето казваш: Не съм съгрешила.

36 Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си?
Ще се посрамиш и от Египет
Както се посрами от Асирия.

37 Ще излезеш и от там
С ръцете си на главата си;
Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш,
И ти няма да успееш в тях.


Предишна глава Следваща глава


1 Еврейски: Синовете.

2 Еврейски: Реката.

3 Еврейски: Сиор. Виж. Ис. Нав. 13:3.

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава