За превода

Книгата на пророк Еремия
Глава  20

ПОМОЩ  

  1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

  2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.

  3 А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив *.

  4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

  5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.

  6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

  7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен;
Ти си по-силен от мене и си надмогнал.
Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

  8 Защото отворя ли уста, не мога да не викам;
Трябва да викам: Насилство и грабеж!
Защото словото Господно ми става
Причина за позор и присмех цял ден.

  9 Но ако река: Няма да спомена за Него,
Нито ще продумам вече в името Му,
Тогава Неговото слово става в сърцето ми
Като пламнал огън затворен в костите ми;
Уморявам се да го задържам, но не мога.

10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет;
Обвинявайте! и ние ще го обвиним, -
Думат всички, с които аз живеех в мир,
Които гледат да се спъна, -
Може би той ще се помами в някаква погрешка,
Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

11 Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник;
Затова гонителите ми ще се спънат
И не ще надмогнат;
Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно;
Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния,
И гледаш вътрешностите на сърцето,
Нека видя Твоето въздаяние върху тях,
Защото на Тебе поверих делото си.

13 Пейте Господу, хвалете Господа;
Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

14 Проклет да бъде денят, в който се родих;
Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,

15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми,
Казвайки: Роди ти се мъжко дете, -
И с това се зарадва много;

16 И да бъде тоя човек като градовете,
Които Господ не съжали и разори,
И нека слуша заран вик,
И на пладне тревога;

17 Защото не ме умъртви в утробата,
И тъй майка ми да ми е била гроб,
И утробата й да е останала всякога бременна.

18 Защо излязох из утробата
Да гледам труд и скръб,
И дните ми да се довършат от срам.

 

Проект BGphpBible 1.2.1, поддържан от: vanyog.com.