1 Така казва Господ:
Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон
И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.
2 И ще изпратя върху Вавилон веячи,
Които ще го отвеят; и ще оголят земята му,
Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.
3 Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си,
И срещу онзи, който се големее с бронята си;
Не жалете младежите му,
Обречете на изтребление цялата му войска.
4 Ще паднат убити в Халдейската земя,
И прободени по улиците на градовете й.
5 Защото нито Израил, нито Юда е оставен
От своя Бог, от Господа на Силите,
Ако и да е пълна земята им с беззаконие
Против Светия Израилев.
6 Бягайте отсред Вавилон
Та отървете всеки живота си;
Да не загинете в беззаконието му:
Защото е време за въздаяние от Господа,
Който ще му отдаде отплата.
7 В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша,
Която опиваше целия свят;
От виното му пиеха народите,
Затова народите избезумяха.
8 Внезапно падна Вавилон и се разруши;
Лелекайте за него;
Вземете балсама за раната му
Негли се изцели.
9 Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели;
Оставете го, и нека отидем всеки в страната си,
Защото присъдата му стигна до небето,
И се възвиси дори до облаците.
10 Господ изяви правдата ни;
Дойдете и нека прикажем в Сион
Делото на Господа нашия Бог.
11 Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете;
Господ възбуди духа на мидийските царе,
Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби;
Понеже това е въздаянието от Господа,
Въздаяние за храма Му.
12 Издигнете знаме против вавилонските стени,
Усилете стражата, поставете стражари,
Пригответе засади;
Защото Господ намисли и ще извърши онова,
Което изрече против вавилонските жители.
13 О ти, който живееш край много води,
Който изобилваш със съкровища,
Краят ти дойде,
Границата на сребролюбието ти.
14 Господ на Силите се е клел в Себе Си, и рекъл:
Непременно ще те напълня с неприятелски мъже като със скакалци,
Които ще подигнат боен вик против тебе.
15 Той е, Който направи земята със силата Си,
Утвърди света с мъдростта Си,
И разпростря небето с разума Си.
16 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят,
И Той издига пари от краищата на земята;
Прави светкавици за дъжда,
И изважда вятър от съкровищата Си.
17 Всеки човек е твърде скотски, за да знае;
Всеки златар се посрамва от кумира си,
Защото леяното от него е лъжа,
В което няма дишане.
18 Суета са те, дело на заблуда;
Във времето на наказанието си ще загинат.
19 Онзи Който е делът на Якова не е като тях,
Защото Той е Създател на всичко,
И Израил е племето, което е наследството Му;
Господ на Силите е името Му.
20 Ти си Ми бойна секира, оръжие за война;
И чрез тебе ще смажа народи;
Чрез тебе ще изтребя царства;
21 Чрез тебе ще смажа коня и конника;
И чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;
22 Чрез тебе ще смажа мъж и жена;
Чрез тебе ще смажа стар и млад;
И чрез тебе ще смажа младеж и девица;
23 Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му;
Чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт волове;
И чрез тебе ще смажа управители и началници.
24 И ще въздам на Вавилон
И на всичките халдейски жители
За всичкото зло, което сториха на Сион
Пред вашите очи, казва Господ.
25 Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ,
Която разоряваш целия свят;
Ще простра ръката Си върху тебе
И ще те изрина от скалите,
И ще те направя изгорена планина.
26 Няма да вземат от тебе камък за ъгъл,
Нито камък за основи;
Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.
27 Издигнете знаме в страната,
Затръбете между народите,
Пригответе против нея народите;
Свикайте против нея царствата
На Арарат, на Мини и на Асханаз;
Поставете над нея уредник;
Докарайте коне като бодливи скакалци.
28 Пригответе против нея народите,
Мидийските царе, управителите им, всичките им началници,
И цялата подвластна на тях земя.
29 Земята се тресе и измъчва;
Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят,
За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.
30 Юнаците на Вавилон престанаха да воюват,
Останаха в укрепленията си;
Силата им изчезна; станаха като жени;
Изгориха жилищата му,
Лостовете му са строшени.
31 Скороходец ще тича да посрещне скороходец,
И вестител да посрещне вестител,
За да известят на вавилонския цар,
Че градът му се превзе от всеки край,
32 И че бродовете са завзети с изненада,
Тръсталаците изгорени с огън,
И военните мъже разтреперани.
33 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Вавилонската дъщеря е като гумно,
Когато е време да се вършее;
Още малко и ще дойде времето на жетвата й.
34 Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде,
Смаза ме, направи ме празен съд,
Погълна ме като змия,
Напълни корема си с моите сладки неща,
И мене оттласна.
35 Неправдата сторена на мене и на моя род1
Нека падне върху Вавилон,
Ще рече жителката на Сион; и:
Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея,
Ще рече Ерусалим.
36 Затова, така казва Господ:
Ето, Аз ще се застъпя за делото ти,
И ще извърша въздаяние за тебе;
Ще обърна реката2† на Вавилон в суша,
И ще пресуша извора му.
37 Вавилон ще стане грамади,
Жилище на чакали,
За учудване и подсвиркване,
Необитаем.
38 Ще рикаят заедно като лъвчета,
Ще реват като малки лъвчета.
39 Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество,
И ще ги опия, за да се развеселят,
И да заспят вечен сън, от който да се не събудят,
Казва Господ.
40 Ще ги сваля като агнета за клане,
Като овни с козли.
41 Как се превзе Сесах,
И се изненада славата на целия свят!
Как стана Вавилон за учудване между народите!
42 Морето се подигна против Вавилон;
Покрит биде под многото му вълни.
43 Градовете му станаха пустота,
Безводна земя и пустиня,
Земя, в която не живее никой човек,
Нито минава през нея човешки син.
44 Аз ще накажа Вила във Вавилон,
И ще извадя от устата му това, което е погълнал;
Народите няма да се съберат вече при него;
И самата вавилонска стена ще падне.
45 Люде Мои, излезте изсред него,
И спасете всеки от вас себе си
От пламенния гняв Господен.
46 Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите
От вестта, която ще се чуе в тая земя;
Защото една година ще дойде слух,
А подир това друга година ще дойде слух
И насилие на страната, властител против властител.
47 Затова, ето, идат дни,
Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон;
И цялата му земя ще се посрами,
Като паднат всичките негови всред него убити.
48 Тогава небесата и земята и всичко що е в тях
Ще възкликнат над Вавилон;
Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.
49 Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити,
Така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.
50 Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте;
Помнете Господа от далеч,
И нека дойде Ерусалим на ума ви.
51 Засрамихме се, защото чухме укор;
Срам покри лицето ни,
Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.
52 Затова, ето, идат дни, казва Господ,
Когато ще извърша съд върху идолите му,
И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.
53 Ако Вавилон би се издигнал и до небето
И утвърдил на високо силата си,
Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.
54 Глас на вопъл от Вавилон,
И на голямо разрушение от Халдейската земя!
55 Защото Господ изтребва Вавилон,
И премахва от него големия шум;
Защото техните вълни бучат като много води,
И екотът на гласа им се чува;
56 Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон,
И юнаците му се хванаха,
Лъковете им се строшиха;
Понеже Господ е Бог, Който въздава,
И непременно ще въздаде.
57 Аз ще опия първенците му и мъдрите му,
Управителите му, началниците му и юнаците му;
Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят,
Казва Царят, чието име е Господ на Силите.
58 Така казва Господ на Силите:
Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят,
И високите му порти ще се изгорят с огън;
Племената му суетно ще се трудят,
И народите му само да се предадат на огъня и да се изморят.
59 Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.
60 Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, именно, всичките думи написани по-горе против Вавилон.
61 И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи
62 и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто.
63 И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи:
64 Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят.
До тук са думите на Еремия.
1 Еврейски: Моята плът.
2 Еврейски: Морето.