1 Затова, Иове, чуй сега словото ми,
И слушай всичките мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си,
Езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми,
И устните ми ще произнесат чист разум.
4 Духът Божий ме е направил,
И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ако можеш, отговори ми;
Опълчи се с думите си пред мене та застани.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, -
И аз съм от кал образуван.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва.
Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз,
И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 Чист и без престъпление съм;
Невинен съм, и беззаконие няма в мене;
10 Ето, Бог намира причини против мене,
Счита ме за Свой неприятел;
11 Туря нозете ми в клада,
Наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав;
Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Защо се препираш с Него,
Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж,
Само че човекът не внимава.
15 В сън, в нощно видение,
Когато дълбок сън напада човеците,
Когато сънуват на леглата си,
16 Тогава Той отваря ушите на човеците,
И запечатва поука в тях,
17 За да отвърне човека от намерението му,
И да извади гордостта из човека;
18 Предпазва душата му от гроба,
И живота му, за да не падне от меч.
19 Той бива и наказван с болки на леглото си,
Да! с непрестанни болки в костите си,
20 Така щото душата му се отвръща от хляб,
И сърцето му от вкусното ястие.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат,
А невидимите му по-преди кости се подават.
22 Да! душата му се приближава при гроба.
И животът му при погубителите,
23 Тогава, ако има ангел с него,
Посредник, пръв между хиляда,
За да възвести на човека що е за него право,
24 И ако Бог му бъде милостив
И рече: Избави го, за да не слезе в гроба,
Аз промислих откуп за него, -
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете?
Той се връща в дните на младостта си;
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него,
И му дава да гледа лицето Му с радост;
И възвръща на човека правдата му.
27 Той пее пред човеците, казвайки:
Съгреших и изкривих правото,
И не ми се въздаде според греха ми;
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова;
И животът ми ще види виделината.
29 Ето, всичко това върши Бог
Дваж и триж с човека,
30 За да отвърне душата му от рова,
Но да се просвети с виделината на живота.
31 Внимавай, Иове, послушай ме,
Мълчи, и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми;
Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 Но ако не, то ти слушай мене;
Мълчи, и ще те науча мъдрост.