1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?
8 Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
16 и падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин.
17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?
18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;
21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире им.
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.
32 Помнете Лотовата жена.
33 Който иска да спечели живота1 си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се вземе, а другата2 ще се остави.
36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.
1 Или: Душата
2 Повторението на тези думи вероятно е печатна грешка в изданието от 1940 г.