Притчи Соломонови - Глава  17

  1 По-добре сух залък и мир с него,
Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

  2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам,
И ще вземе дял от наследството между братята.

  3 Горнилото е за среброто и пещта за златото,
А Господ изпитва сърцата.

  4 Злосторникът слуша беззаконните устни,
И лъжецът дава ухо на лошия език.

  5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му,
И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

  6 Чада на чада са венец на старците,
И бащите са слава на чадата им.

  7 Хубава реч не подхожда на безумния, -
Много по-малко лъжливи устни на началника.

  8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му;
Дето и да бъде обърнат той се показва изящен1.

  9 Който покрива престъпление търси любов,
А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния,
Нежели сто бича на безумния.

11 Злият човек търси само бунтове,
Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си,
Отколкото безумен човек в буйството му.

13 Който въздава зло за добро,
Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 Започването на разпра е като, кога някой отваря път на вода,
Затова остави препирнята преди да има каране.

15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния.
И двамата са мерзост за Господа.

16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост,
Като няма ум?

17 Приятел обича всякога
И е роден, като брат за във време на нужда.

18 Човек без разум дава ръка
И става поръчител на ближния си.

19 Който обича препирни обича престъпления,
И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 Който има опако сърце не намира добро,
И който има извратен език изпада в нещастие.

21 Който ражда безумно чадо ще има скръб,
И бащата на глупавия няма радост.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство,
А унилият дух изсушава костите.

23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха,
За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 Мъдростта е пред лицето на разумния,
А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Безумен син е тъга на баща си
И горест на тая която го е родила.

26 Не е добре да се глобява праведния,
Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

27 Който щади думите си е умен,
И търпеливият човек е благоразумен.

28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър,
И когато затваря устата си се счита за разумен.


Предишна глава Следваща глава


1 Еврейски: Постъпва мъдро.

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава