За превода

Псалм  104

ПОМОЩ  

  1 (По слав. 103)
Благославяй, душе моя, Господа.
Господи Боже мой, Ти си твърде велик
С блясък и величие си облечен, -

  2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха,
И простираш небето като завеса;

  3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите,
Правиш облаците Своя колесница
И вървиш с крилата на вятъра;

  4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете.
И слугите Си като огнения пламък;

  5 Който си положил земята на основата й,
За да се не поклати за вечни времена.

  6 Покрил си я с морето † като с дреха;
Водите застанаха над планините.

  7 От Твоето смъмряне те побягнаха,
От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

  8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините.
На мястото, което беше определил за тях.

  9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат,
Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете
За да текат между планините.

11 Напояват всичките полски зверове;
С тях дивите осли утоляват жаждата си;

12 При тях небесните птици обитават
И пеят между клончетата.

13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

14 Правиш да никне трева за добитъка,
И зеленчук за потреба на човека,
За да изважда храна от земята,

15 И вино, което весели сърцето на човека,
И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 Великолепните * дървета се наситиха,
Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 Гдето птиците си свиват гнезда,
И елхите са жилище на щърка;

18 Високите планини са на дивите кози,
Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Той е определил луната, за да показва времената;
Слънцето знае кога да залязва.

20 Спущаш тъмнина, и настава нощ,
Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Лъвчетата реват за лов,
И търсят от Бога храна.

22 Изгрее ли слънцето, те си отиват
И лягат в рововете си.

23 Човек излиза на работата си
И на труда си до вечерта.

24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всичките;
Земята е пълна с Твоите творения.

25 Ето голямото и пространно море,
Гдето има безбройни пълзящи животни,
Животни малки и големи.

26 Там плуват корабите;
Там е и чудовището †, което си създал да играе в него.

27 Всички тия от Тебе очакват
Да им дадеш на време храната.

28 Каквото им даваш те го събират;
Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават;
Прибираш ли лъха им, те умират
И връщат се в пръстта си.

30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
И подновяваш лицето на земята.

31 Нека трае до века славата Господна;
Нека се радва в делата Си Господ,

32 Който, кога гледа на земята, тя трепери,
Кога се допира до планините, те димят.

33 Ще пея Господу докато съм жив;
Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 Да Му бъде приятно моето размишление;
Аз ще се веселя в Господа.

35 Нека се довършат грешните от земята,
И нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

 

Проект BGphpBible 1.2.1, поддържан от: vanyog.com.