1 (По слав. 106).
Славете Господа, защото е благ,
Защото Неговата милост трае до века.
2 Така нека говорят изкупените от Господа,
Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните,
От изток и от запад, от север и от юг1.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път,
Без да намират населен град
5 Гладни и жадни,
Душата им примираше в тях.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
И Той ги избави от утесненията им,
7 И заведе ги през прав път,
За да отидат в населен град
8 Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Защото насища жадна душа,
И гладна душа изпълня с блага.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка,
Вързани със скръб и с желязо,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова,
И презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с труд;
Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
И Той ги избави от утесненията им;
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка,
И разкъса оковите им.
15 Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Защото разби медните порти,
И железните лостове сломи.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища
И поради неправдите си.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие,
А те се приближават до портите на смъртта.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си;
И Той ги избавя от утесненията им.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява,
И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 И нека принасят жертви на хвала,
И радостно възвестяват делата Му.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби,
И вършат работи в големи води,
24 Те виждат делата на Господа,
И чудесата Му в дълбочините,
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър,
Който повдига морските вълни,
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините;
Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни,
И целият им разсъдък ги напуща.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си;
И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина,
И вълните й утихват.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали;
Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата благост,
И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете,
И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Той превръща реки в пустиня,
И водни извори в суша,
34 Плодородна земя в солена пустота,
Поради нечестието на жителите й.
35 Превръща пустиня във водни езера,
И суха земя във водни извори;
36 И там заселва гладните,
За да си основават градове за живеене,
37 И сеят ниви и садят лозя,
И си добиват плодове и рожба.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават,
И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват
От угнетение, бедствие и тъга.
40 Той излива презрение върху князете,
И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 А немотният поставя на високо от неволя,
И му дава челяд като стадо.
42 Праведните виждат това и се радват;
А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър нека внимава на това;
И нека размишляват човеците за Господните милости.
1 Еврейски: Морето.