1 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом.
Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене,
Говориха против мене с лъжлив език;
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза,
И воюват против мене без причина.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници;
Но аз все съм на молитва.
5 И въздадоха ми зло за добро,
И омраза за любовта ми.
6 Господи, постави нечестив човек над него.
И противник1† нека стои отдясно му.
7 Когато се съди, нека излезе виновен.
И молитвата му нека стане грях.
8 Дните му нека бъдат малко;
Друг нека вземе чина му.
9 Децата му нека бъдат сираци,
И жена му вдовица,
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци,
И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот,
И чужденци нека разграбят трудовете му.
12 Да няма кой да простре милост към него,
Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Внуците му нека бъдат отсечени,
В идното поколение нека се изличи името им.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му,
И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Нека бъдат винаги пред Господа
За да отсече помена им от земята,
16 Защото той си науми да показва милост,
Но преследваше немотния и беден човек,
И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 Да! той обичаше да проклина, и проклетията го стигна;
Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха;
И тя влезе като вода във вътрешностите му,
И като масло в костите му.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива,
И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа,
И ония, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си;
Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Защото съм сиромах и немотен,
И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник;
Изхвърлен съм като скакалец.
24 Колената ми се клатят от пост;
И снагата ми губи тлъстината си.
25 И аз им станах за укор;
Като ме гледат кимат с глава.
26 Помогни ми, Господи Боже мой,
Избави ме според милостта си,
27 За да познаят, че това е Твоята ръка,
Че Ти си сторил това, Господи.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй;
Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Нека се облекат противниците ми с позор,
И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си,
Да! между множеството ще Го хваля;
31 Защото Той стои отдясно на немотния
За да го избавя от ония, които съдят душата му.
1 Или: Обвинител.