1 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш,
Нито внимаваш на думите на охкането1 ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият,
Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни
Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени;
На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек,
Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме,
Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Той упова на Господа: нека го избави;
Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата;
Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си;
От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо,
Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха;
Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си,
Като лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода,
И разглобиха се всичките ми кости;
Сърцето ми стана като восък,
Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка,
И езикът ми прилепна за челюстите ми;
И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха;
Тълпа от злодейци ме окръжи;
Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости,
Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми,
И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш;
Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми,
Живота2 ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва
И от роговете на дивите волове.
Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си;
Всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го;
Цяло Яковово потомство славете Го;
И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения,
Нито е скрил лицето Си от него;
Но послуша, когато извика той към Него.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание;
Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят;
Ще хвалят Господа ония, които Го търсят;
Сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
Всичките земни краища,
И ще се поклонят пред Тебе
Всичките племена на народите;
28 Защото царството е на Господа,
И Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята;
Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта;
А онзи, който не може да запази живота си,
30 Неговото потомство ще Му слугува;
Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му
На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
1 Еврейски: Рикаенето.
2 Еврейски: Едничката ми душа.