За превода

Псалм  78

ПОМОЩ  

  1 (По слав. 77). Асафово поучение †.
Слушайте, люде мои, поучението ми;
Приклонете ушите си към думите на устата ми.

  2 Ще отворя устата си в притча,
Ще произнеса гатанки от древността.

  3 Това, което чухме и научихме,
И нашите бащи ни разказаха,

  4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение,
Но ще повествуваме хвалите на Господа,
Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

  5 Защото Той постави свидетелство в Якова,
И положи закон в Израиля,
За които заповяда на бащите ни
Да ги възвестяват на чадата си,

  6 За да ги знае идното поколение,
Децата, които щяха да се родят, -
Които да настанат и да ги разказват на своите чада,

  7 За да възложат надеждата си на Бога,
И да не забравят делата на Бога,
Но да пазят Неговите заповеди,

  8 И да не станат като бащите си,
Упорито и непокорно поколение,
Поколение, което не утвърди сърцето си.
И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

  9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове,
Върнаха се назад в деня на боя.

10 Не опазиха завета на Бога,
И в закона Му не склониха да ходят,

11 А забравиха Неговите деяния
И чудесните дела, които им показа.

12 Пред бащите им извърши чудеса
В Египетската земя, в полето Танис.

13 Раздвои морето и ги преведе,
И направи водите да стоят като грамада.

14 Води ги денем с облак,
И цялата нощ с огнена виделина.

15 Разцепи канари в пустинята,
И ги напои изобилно като от бездни.

16 И изведе потоци из канарата,
И направи да протекат води като реки.

17 Но те продължиха да Му съгрешават още
И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 Със сърцето си изпитаха Бога,
Като искаха ястия за лакомството си *,

19 И говориха против Бога, казвайки:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха;
А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 Затова Господ чу и се разгневи,
И огън пламна против Якова,
А още и гняв обсипа Израиля;

22 Защото не повярваха в Бога,
Нито Му уповаха, че ще ги избави.

23 При все това Той заповяда на облаците горе,
И отвори небесните врати,

24 Та им наваля манна да ядат
И даде им небесно жито.

25 Всеки ядеше ангелски хляб †;
Прати им храна до насита.

26 Подигна източен вятър на небето,
И със силата Си докара южния вятър.

27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
И птици крилати много като морския пясък;

28 И направи ги да падат всред стана им,
Около жилищата им.

29 И тъй, ядоха и се преситиха,
Като им даде това, което желаеха.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си,
И ястието им беше в устата им,

31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях,
И повали отборните на Израиля.

32 При всичко това, те следваха да съгрешават,
И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета,
И годините им с ужас.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него,
Та изново търсеха Бога ревностно;

35 И спомниха, че Бог им беше канара,
И всевишният Бог техен изкупител.

36 Но с устата си Го ласкаеха,
И с езика си Го лъжеха;

37 Защото сърцето им не беше право пред Него,
Нито бяха верни на завета Му.

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше;
Да! много пъти въздържаше гнева Си,
И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 И си спомняше, че бяха плът,
Вятър, който прехожда и не се връща.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
И Го разгневяваха в безводната страна,

41 Като изново изпитваха Бога,
И предизвикваха Светия Израилев!

42 Не си спомнюваха силата на ръката Му
В деня, когато ги избави от противника,

43 Как показа в Египет знаменията Си,
И чудесата на полето Танис,

44 И превърна вадите им в кръв,
И потоците им, та не можаха да пият;

45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха,
И жаби, които ги изпогубиха,

46 И предаде произведенията им на гъсеници,
И трудовете им на скакалци;

47 Как порази с град лозята им,
И със светкавици черниците им,

48 И предаде на град добитъка им,
И стадата им на мълнии;

49 Как изля върху тях пламенния Си гняв,
Негодуване, ярост и неволя, -
Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 Изравни пътя за гнева Си,
Не пощади от смърт душата им,
Но предаде на мор живота им;

51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет,
Първака на силите им в шатрите на Хама,

52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53 И води ги безопасно, така щото не се бояха,
А неприятелите им - морето ги покри;

54 Как ги въведе в светия Си предел.
В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 И изгони пред тях народите,
Та им ги раздели за наследство с въже,
И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него,
И не пазеха наредбите Му,

57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им;
Измятаха се като неверен лък.

58 Защото Го разгневяваха с високите си места,
И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 Чу Бог и възнегодува,
И много се погнуси от Израиля,

60 Тъй че напусна скинията в Сило,
Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 Тоже и людете Си предаде на меч,
Като се разгневи на наследството Си.

63 Огън пояде момците им,
И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 Свещениците им паднаха от нож;
И вдовиците им не плакаха.

65 Тогава се събуди Господ като от сън,
Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад,
Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър,
И Ефремовото племе не избра;

68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 Съгради светилището Си като небесните възвишения,
Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 Избра и слугата Си Давида,
И го взе от кошарите на овцете;

71 Отподир дойните овци го доведе
За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си,
И ги водеше с изкуството на ръцете си.

 

Проект BGphpBible 1.2.1, поддържан от: vanyog.com.