1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря,
И с източен вятър ли пълни корема си?
3 С празни думи ли се препира
И с безполезни речи?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога,
И намаляваш моленето пред Него.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти,
И си избрал езика на лукавите.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз;
Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Ти ли си първороденият човек?
Или създаден ли си преди хълмовете?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения?
Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем?
Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Има и между нас и белокоси и престарели,
По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи
Малко нещо ли са за тебе?
12 Какво те блазни сърцето ти,
И на какво смигат очите ти,
13 Та обръщаш духът си против Бога,
И изпущаш такива думи из устата си?
14 Що е човек та да е чист,
И роденият от жена та да е праведен?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява,
И небесата не са чисти в очите Му;
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек,
Който пие неправда като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме;
И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха,
Както бяха чули от бащите си;
19 На които биде дадена земята, и само на тях,
И чужденец не замина между тях);
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни;
И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Ужасни гласове има в ушите му,
Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината;
И той е очакван от ножа;
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е?
Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Скръб и тъга го плашат,
Като цар приготвен за бой му надвиват,
25 Понеже той простря ръката си против Бога,
И възгордя се против Всемогъщия,
26 Спусна се на Него с корав врат,
С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си,
И затлъсти кръста си,
28 Той се засели в разорени градове,
В къщи необитаеми,
Готови да станат на купове.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае,
Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Няма да се отърве от тъмнината;
Пламък ще изсуши младоците му;
И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен;
Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Преди времето си ще се изплати,
И клонът му няма да раззеленее,
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата,
И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее;
И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие,
И сърцето им подготвя измама.