Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря,
И с източен вятър ли пълни корема си?
С празни думи ли се препира
И с безполезни речи?
Наистина ти унищожаваш страха от Бога,
И намаляваш моленето пред Него.
Защото беззаконието ти поучава устата ти,
И си избрал езика на лукавите.
Твоите уста те осъждат, а не аз;
Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Ти ли си първороденият човек?
Или създаден ли си преди хълмовете?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения?
Или си заключил в себе си мъдростта?
Що знаеш ти, което ние не знаем?
Що разбираш ти, което няма у нас?
Има и между нас и белокоси и престарели,
По-напреднали на възраст и от баща ти.
Божиите утешения и меките Му към тебе думи
Малко нещо ли са за тебе?
Какво те блазни сърцето ти,
И на какво смигат очите ти,
Та обръщаш духът си против Бога,
И изпущаш такива думи из устата си?
Що е човек та да е чист,
И роденият от жена та да е праведен?
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява,
И небесата не са чисти в очите Му;
Колко повече е гнусен и непотребен човек,
Който пие неправда като вода!
Аз ще ти кажа, послушай ме;
И това, което съм видял, ще ти изявя,
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха,
Както бяха чули от бащите си;
На които биде дадена земята, и само на тях,
И чужденец не замина между тях);
Нечестивият се мъчи през всичките си дни;
И преброени години са запазени за мъчителя.
Ужасни гласове има в ушите му,
Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
Не вярва, че ще се върне от тъмнината;
И той е очакван от ножа;
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е?
Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Скръб и тъга го плашат,
Като цар приготвен за бой му надвиват,
Понеже той простря ръката си против Бога,
И възгордя се против Всемогъщия,
Спусна се на Него с корав врат,
С дебелите изпъкналости на щитовете си.
Понеже покри лицето си с тлъстината си,
И затлъсти кръста си,
Той се засели в разорени градове,
В къщи необитаеми,
Готови да станат на купове.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае,
Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Няма да се отърве от тъмнината;
Пламък ще изсуши младоците му;
И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен;
Защото суета ще бъде заплатата му.
Преди времето си ще се изплати,
И клонът му няма да раззеленее,
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата,
И ще хвърли цвета си като маслината.
Защото дружината на нечестивите ще запустее;
И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Зачват зло, и раждат беззаконие,
И сърцето им подготвя измама.