Книгата Иов - Глава  17

  Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

  Сигурно ми се присмиват;
И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

  Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си;
Кой друг би дал ръка на мене,

  Защото си скрил сърцето им от разум,
Затова няма да ги възвисиш.

  Който заради плячка предава приятели -
Очите на чадата му ще изтекат.

  Той ме е поставил и поговорка на людете;
И укор станах аз пред тях.

  Помрачиха очите ми от скръб,
И всичките ми телесни части станаха като сянка.

  Правдивите ще се почудят на това,
И невинният ще се повдигне против нечестивия.

  А праведният ще се държи в пътя си,
И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

А вие всички, моля, пак дойдете;
Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Дните ми преминаха;
Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Нощта скоро ще замести деня;
Виделото е близо до тъмнината,

Ако очаквам преизподнята за мое жилище,
Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Ако съм викнал към тлението,
Баща ми си ти, -
Към червеите: Майка и сестра ми сте,

То где е сега надеждата ми?
Да! кой ще види надеждата ми?

При вратите на преизподнята ще слезе тя,
Когато едновременно ще има покой в пръстта.


Тази глава в нормален вид