1 И Иов продължи беседата си като казваше:
2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми,
И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене,
И Духът Божий в ноздрите ми,
4 Устните ми няма да изговорят неправда,
Нито езикът ми ще продума измама.
5 Да не даде Бог да ви оправдая!
Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя;
Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия,
И който въстава против мене като беззакония.
8 Защото каква е надеждата на нечестивия,
Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
9 Ще послуша ли Бог вика му,
Когато го сполети беда?
10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия?
Ще призовава ли Бога във всяко време?
11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка;
Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.
12 Ето, вие всички сте видели това;
Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
13 Делът на нечестивия от Бога,
И наследството, което притеснителите
Ще получат от Всемогъщия е това:
14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч;
И внуците му не ще се наситят с хляб.
15 Останалите от него, смърт ще ги погребе,
И вдовиците му няма да плачат.
16 Ако и да натрупа сребро много като пръст,
И приготви дрехи изобилно като кал,
17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат,
И невинните ще си разделят среброто.
18 Построява къщата си както молеца.
И както пъдарят, който прави колиба.
19 Богат ляга, но няма да повтори.
Веднъж отваря очите си, и го няма;
20 Трепет го хваща като потоп;
Буря го граби нощем;
21 Източният вятър го дига, и той отива;
Той го изтръгва от мястото му.
22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали;
Той ще се старае да избяга от ръката Му.
23 Ще изпляскат с ръце против него,
И ще му подсвирват така, че ще бяга от мястото си.