Наистина има рудница за сребро,
И място, гдето злато се плави.
Желязото се взима из земята,
И медта се лее от камъка.
Човекът туря край на тъмнината,
И издирва до най-далечните места,
Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват,
Той си отваря рудница;
Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът?
И под нея се разравя като че ли с огън.
Камъните й са място на сапфир,
И златна пръст има в нея.
Хищна птица не знае тоя път
И око на сокол не го е видяло.
Горделивите зверове не са стъпвали по него;
Лъв не е заминавал през него.
Човекът простира ръката си върху канарите,
Превръща планините из корен.
Разсича проломи между скалите;
И окото му открива всичко що е скъпоценно
И ограничава капането на водите;
И скритото изважда на бял свят.
Но мъдростта, где ще се намери?
И где е мястото на разума?
Човекът не познава цената й;
И тя не се намира в земята на живите,
Бездната казва: Не е в мене;
И морето казва: Не е у мене.
Не може да се придобие със злато;
И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Не може да се оцени с офирско злато,
Със скъпоценен оникс и сапфир.
Злато и кристал не могат се сравни с нея,
Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
Не ще се спомене корал или кристал |за покупката й.
|Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея;
Не ще се оцени тя с чисто злато.
От где, прочее, дохожда мъдростта?
И где е мястото на разума? -
Понеже е скрита от очите на всичките живи,
И утаена от въздушните птици.
Гибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слух за нея.
Бог разбира пътя й,
И Той знае мястото й;
Понеже Той гледа до земните краища,
И вижда под цялото небе,
За да претегля тежината на ветровете,
И да измерва водите с мярка.
Когато направи закон за дъжда,
И път за светкавицата на гърма,
Тогава Той я видя и изяви;
Утвърди я, да! и я изследва;
И каза на човека: Ето,
Страх от Господа, туй е мъдрост,
И отдалечаване от злото, това е разум.