И Иов още продължи беседата си като казваше:
О, да бях както в предишните месеци,
Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Когато светилникът Му светеше на главата ми,
И със светлината Му ходех в тъмнината;
Както бях в дните на зрелостта си,
Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Когато Всемогъщият беше още с мене,
И децата ми бяха около мене;
Когато миех стъпките си с масло,
И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Когато през града излизах на портата,
И приготвях седалището си на пазара,
Младите, като ме гледаха, се криеха,
И старците ставаха и стояха прави;
Първенците се въздържаха от говорене,
И туряха ръка на устата си;
Гласът на началниците замлъкваше,
И езикът им залепваше за небцето им;
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме,
И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
Защото освобождавах сиромаха, който викаше,
И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене;
И аз веселях сърцето на вдовицата.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда;
Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Аз бях очи на слепия,
И нозе на хромия.
Бях баща на сиромасите;
Изследвах делото на непознатия мене.
Трошех челюстите на несправедливия,
И изтеглях лова из зъбите му.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си;
И дните ми ще се умножат както пясъка.
Коренът ми е прострян към водите;
И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Славата ми зеленее още в мене;
И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Човеците чакаха да ме слушат,
И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Подир моите думи те не притуряха нищо;
Словото ми капеше върху тях;
За мене очакваха като за дъжд,
И устата им зееха като за пролетен дъжд.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
И те не можаха да потъмнят светлостта на лицето ми.
Избирах пътя към тях, и седях пръв |помежду им,
|И живеех като цар всред войската,
Като онзи, който утешава наскърбените.