1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им,
Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели;
Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Между храстите късаха слез,
И корените на смрика им бяха за храна.
5 Бяха изпъдени измежду човеците,
Които викаха подир тях като подир крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините,
В дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите.
Събираха се под тръните;
8 Безумни и безчестни,
Те бидоха изгонени от земята.
9 А сега аз им станах песен,
Още им съм и поговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене,
И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми1 и ме е смирил.
То и те се разюздиха пред мене.
12 Отдясно въстават тия изроди,
Тласкат нозете ми,
И приготовляват против мене гибелните си намерения2†,
13 Развалят пътя ми,
Увеличават нещастието ми,
И то без да имат помощници.
14 Идат като през широк пролом;
Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Ужаси се обърнаха върху мене;
Като вятър гонят достолепието ми;
И благополучието ми премина като облак.
16 И сега душата ми се излива в мене;
Скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене,
И жилите ми не си почиват3‡.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми;
Тя ме стяга както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра,
И стопяваш ме в бурята.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт,
И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка,
Или да нададе вик в бедствието си?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден?
И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми възвират, и не си почиват;
Скръбни дни ме постигнаха.
28 Ходя почернял, но не от слънцето;
Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Станах брат на чакалите,
И другар на камилоптиците.
30 Кожата ми почерня на мене,
И костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание,
И свирката ми в глас на плачещи.
1 Или: Разтегнал пояса ми.
2 Или: Пътища.
3 Или: Мъките ми не престават,