(21)(По славянски, част от 9-ий).
Защо Господи, стоиш надалеч?
Защо се криеш във време на неволя?
(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва;
Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
(24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири;
Всичките му помисли са, че няма Бог.
(25)Неговите пътища всякога са упорити;
Твоите съдби са твърде високо от очите му;
Той презира† всичките си противници.
(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя,
От род в род няма да изпадна в злощастие.
(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство;
Под езика му има злоба и беззаконие.
(28)Седи в засада в селата,
В скришни места, за да убие невинния;
Очите му са насочени тайно против безпомощния.
(29)Причаква скришно като лъв в рова си,
Причаква за да грабне сиромаха;
Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
(30)Навежда се, снишава се;
И безпомощните падат в ноктите му‡.
(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил,
Скрил е лицето Си, никога няма да види.
(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си;
Да не забравяш кротките.
(33)Нечестивият защо презира Бога,
И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
(34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението,
За да ги хващаш в ръката Си;
На Тебе се поверява безпомощният;
На сирачето Ти си помощник.
(35)Строши мишцата на нечестивия;
Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
(36)Господ е цар до вечни векове;
Народите са изчезнали от земята Му.
(37)Господи, послушал си желанието на кротките;
Ще утвърдиш сърцето им;
Ще направиш внимателно ухото Си,
(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения,
Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.