1 (По слав. 128). Песен на възкачванията.
Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега,
(Нека рече сега Израил),
2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега,
Но не ми надвиха.
3 Орачите ораха по гърба ми,
Проточиха дълги браздите си.
4 Но Господ е праведен;
Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад
Всички, които мразят Сиона.
6 Ще станат като тревата на къщния покрив,
Която изсъхва преди да се оскубе, -
7 С която жетварят не напълня ръката си,
Нито оня, който връзва снопите, обятията си,
8 Нито казват минувачите:
Благословение Господно да бъде на вас!
Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!