(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и познал си ме.
Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
Разбираш помислите ми от далеч,
Издирваш ходенето ми и лягането ми,
И знаеш всичките ми пътища.
Защото докато думата не е още на езика ми,
Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Ти си пред мен и зад мен,
И турил си върху мене ръката Си.
Това знание е пречудно за мене;
Високо е; не мога да го стигна.
Къде да отида от твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там;
Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните краища на морето,
И там ще ме води ръката Ти,
И Твоята десница ще ме държи.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие,
И светлината около мене ще стане на нощ,
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе,
А нощта свети като деня;
За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Защото Ти си образувал чреслата ми,
Обвил си ме в утробата на майка ми.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
Чудни са Твоите дела,
И душата ми добре знае това.
Костникът ми не се укри от Тебе,
Когато в тайна се работех,
И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
И в твоята книга бяха записани
Всичките ми определени дни,
Докато още не съществуваше ни един от тях.
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже!
Колко голямо е числото им!
Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка;
Събуждам ли се още съм с Тебе.
Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Защото говорят против Тебе нечестиво,
И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе?
И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Със съвършена омраза ги мразя,
За неприятели ги имам.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
Опитай ме, и познай мислите ми;
И виж дали има в мене оскърбителен път;
И води ме по вечния път.