(По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом.
Рекох: Ще внимавам в пътищата си
За да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда за устата си,
Докато е пред мене нечестивият.
Станах ням и мълчалив,
Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие;
И скръбта ми се раздвижваше.
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
Докато размишлявах пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, казвайки:
Научи ме, Господи, за кончината ми,
И за числото на дните ми, какво е;
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села).
Наистина всеки човек ходи като сянка;
Наистина всяка нищожност го смущава;
Трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
И сега, Господи, що чакам?
Надеждата ми е на Тебе.
Избави ме от всичките ми беззакония;
Недей ме прави за укор на безумния.
Онемях, не си отворих устата;
Понеже Ти стори това.
Отдалечи от мене удара Си;
От поражението на ръката Ти изчезвам.
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието |му,
|Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх; (Села).
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми;
Не премълчавай при сълзите ми,
Защото съм странен при Тебе
И пришелец, както всичките мои бащи.
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема
Преди да си отида и да ме няма вече.