(По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня‡.
Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся;
Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида,
В една пуста, изнурена и безводна земя.
Така съм се взирал в Тебе в светилището,
За да видя Твоята сила и Твоята слава.
Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота,
Устните ми ще Те хвалят.
Така ще Те благославям, докато съм жив;
В Твоето име ще издигам ръцете си.
Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми;
И с радостни устни ще Те славословят устата ми.
Когато си спомням за Тебе на постелката си
Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
Понеже Ти си бил помощ на мене,
И под сянката на Твоите крила ще се радвам.
Душата ми се прилепва към Тебе;
Твоята десница ме подпира.
А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени,
Ще слязат в дълбочините на земята.
Ще бъдат съсипани от силата на меча,
Ще бъдат дял на чакали.
А царят ще се весели в Бога;
Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали;
Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.