Притчи Соломонови - Глава  16

  Плановете на сърцето принадлежат на човека,
Но отговорът на езика е от Господа.

  Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи,
Но Господ претегля духовете.

  Възлагай делата си на Господа,
И ще се утвърдят твоите намерения.

  Господ е направил всяко нещо за Себе Си,
Дори и нечестивия за деня на злото.

  Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце,
Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

  С милост и вярност се отплаща за беззаконието,
И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

  Когато са угодни на Господа пътищата на човека,
Той примирява с него и неприятелите му.

  По-добре малко с правда,
Нежели големи доходи с неправда,

  Сърцето на човека начертава пътя му,
Но Господ оправя стъпките му.

Присъдата в устните на царя е боговдъхновена;
Устата му няма да погрешат в съда.

Вярната теглилка и везни са от Господа,
Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Да се върши беззаконие е мерзост на царете,
Защото престолът се утвърждава с правда.

Праведните устни са благоприятни на царете,
И те обичат онзи, който говори право.

Яростта на царя е вестителка на смърт,
Но мъдрият човек я укротява.

В светенето пред лицето на царя има живот,
И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато!
И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

Да се отклонява от зло е друм за праведните;
Който пази пътя си, опазва душата си.

Гордостта предшествува погибелта,
И високоумието - падането.

По-добре да е някой със смирен дух между кротките,
Нежели да дели користи с горделивите.

Който внимава на словото ще намери добро.
И който уповава на Господа е блажен.

Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен,
И сладостта на устните умножава знание.

Разумът е извор на живот за притежателя му,
А глупостта на безумните е наказанието им.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му
И притуря знание в устните му.

Благите думи са медена пита,
Сладост на душата и здраве на костите.

Има път, който се вижда прав на човека.
Но краят му е пътища към смърт,

Охотата на работника работи за него,
Защото устата му го принуждават.

Лошият човек копае зло,
И в устните му има сякаш пламнал огън.

Опак човек сее раздори,
И шепотникът разделя най-близки приятели.

Насилникът измамя ближния си,
И го води в недобър път;

Склопя очите си, за да измисля извратени неща.
И прехапва устните си, за да постигне зло.

Белите коси са венец на слава,
Когато се намират по пътя на правдата.

Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия,
И който владее духа си - от завоевател на град.

Жребието се хвърля в скута,
Но решението чрез него е от Господа.


Тази глава в нормален вид