Думите на Массовия цар Лемуил,
Които го поучи майка му: -
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми?
И що, сине на моите обреци?
Не давай силата си на жените,
Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино,
Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Да не би, като се напият, да забравят закона
И да онеправдаят угнетяваните.
Давайте спиртно питие на оня, който загива
И вино на огорчения духом.
За да пийне и да забрави сиромашията си,
И да не помни вече окаяността си.
Отваряй устата си за безгласния,
За делото на всички, които загиват;
Отваряй устата си, съди справедливо.
И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Кой може да намери добродетелна жена?
Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Сърцето на мъжа й уповава на нея;
И не ще му липсва печалба.
Тя ще му донася добро, а не зло,
През всичките дни на живота си.
Търси вълна и лен,
И работи с ръцете си това що й е угодно.
Тя е като търговските кораби, -
Донася храната си от далеч.
При това, става докле е още нощ,
И дава храна на дома си,
И определената работа на слугините си.
Разглежда нива, и я купува;
От плода на ръцете си сади лозе.
Опасва кръста си със сила
И уякчава мишците си.
Като схваща, че търгуването й е полезно.
Светилникът й не угасва през нощта.
Туря ръцете си на вретеното,
И държи в ръката си хурката.
Отваря ръката си на сиромасите,
Да! простира ръцете си към немотните.
Не се бои от снега за дома си;
Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Прави си завивки от дамаска;
Облеклото й е висон и морав плат.
Мъжът й е познат в портите,
Когато седи между местните старейшини.
Тя тъче ленено платно и го продава,
И доставя пояси на търговците;
Сила и достолепие са облеклото й;
И тя гледа весело към бъдещето.
Отваря устата си с мъдрост,
И законът на езика й е благ.
Добре внимава в управлението на дома си,
И хляб на леност не яде.
Чадата й стават и я облажават;
И мъжът й я хвали, казвайки:
Много дъщери са се държали достойно,
Но ти надмина всичките.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх;
Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Дайте й от плода на ръцете й,
И делата й нека я хвалят в портите.