Сине мой, внимавай в мъдростта ми.
Приклони ухото си към разума ми,
За да опазиш разсъдливост,
И устните ти да пазят знание.
Защото от устните на чуждата жена капе мед,
И устата й са по-меки от дървено масло;
Но сетнините й са горчиви като пелин,
Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт,
Стъпките й стигат до ада,
Тъй че тя никога не намира пътя на живота;
Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Прочее, чада, слушайте мене,
И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Отдалечи пътя си от нея.
И не се приближавай до вратата на къщата й,
Да не би да дадеш жизнеността си на други.
И годините си на немилостивите; -
Да не би да се наситят чужди от имота ти,
И трудовете ти да отидат в чужд дом;
А ти да охкаш в сетнините си,
Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
И да казваш: Как можах да намразя поуката,
И сърцето ми да презре изобличението,
И аз да не послушам гласа на учителите си,
Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
Малко остана да изпадна във всяко зло
Всред събранието и множеството.
Пий вода от своята си щерна,
И оная, която извира от твоя кладенец.
Вън ли да се изливат изворите ти,
И водни потоци по улиците?
Нека бъдат само на тебе,
А не и на чужди заедно с тебе.
Да бъде благословен твоят извор,
И весели се с жената на младостта си.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;
Нейните гърди да те задоволяват във всяко време;
И възхищавай се винаги от нейната любов.
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена,
И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Защото пътищата на човека са пред очите на Господа,
И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония,
И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Той ще умре от своето отказване от поука;
И от голямото си безумие ще се заблуди.