Сине мой, пази думите ми,
И запазвай заповедите ми при себе си.
Пази заповедите ми и ще живееш -
И поуката ми, като зеницата на очите си.
Вържи ги за пръстите си,
Начертай ги на плочата на сърцето си,
Кажи на мъдростта: Сестра ми си;
И наречи разума сродник,
За да те пазят от чужда жена,
От чужда жена, която ласкае с думите си.
Понеже, като погледвах през решетките
На прозореца на къщата си,
Видях между безумните,
Съгледах между младежите,
Един млад, безумен човек.
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й,
И отиваше по пътя към къщата й.
Беше в дрезгавината, когато се свечери,
В мрака на нощта и в тъмнината.
И посрещна го жена,
Облечена като блудница и с хитро сърце;
(Бъбрица и упорита, -
Нозете й не остават вкъщи
Кога по улиците, кога по площадите,
Тя причаква при всеки ъгъл);
Като го хвана, целуна го
И с безсрамно лице му каза:
Като бях задължена да принеса примирителни жертви,
Днес изпълних обреците си,
Затова излязох да те посрещна
С желание да видя лицето ти и намерих те.
Постлала съм легло с красиви покривки,
С шарени платове от египетска прежда.
Покадила съм леглото си
Със смирна, алой и канела.
Ела, нека се наситим с любов до зори.
Нека се насладим с милувки.
Защото мъжът ми не е у дома.
Замина на дълъг път;
Взе кесия с пари в ръката си,
Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
С многото си предумки тя го прелъга,
Привлече го с ласкателството на устните си.
Изведнъж той тръгна подире й,
Както отива говедо на клане,
Или както безумен в окови за наказание,
Докато стрела прониза дроба му, -
Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Сега, прочее, чада, послушайте ме.
И внимавайте в думите на устата ми.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й,
Да се не заблудиш в пътеките й;
Защото мнозина е направила да паднат ранени;
И силни са всичките убити от нея.
Домът й е път към ада,
И води надолу в клетките на смъртта.