Аз рекох на сърцето си:
Ела сега, да те опитам с веселба,
Затова се наслаждавай с благо;
И, ето, и това беше суета.
Рекох за смеха: Лудост е, -
И за веселбата: Що ползува тя?
Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино,
Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта,
И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада
Под небето през всичките дни на живота си.
Направих си големи работи;
Съградих си къщи; насадих си лозя;
Направих си градини и садове,
И насадих в тях всякакви плодни дървета;
Направих си водоеми, за да поя от тях
Насаденият с дървета лес;
Придобих слуги и слугини,
И имах слуги родени в дома ми;
Имах още добитък и стада
Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
Събрах си и сребро, и злато,
И особените скъпоценности на царете и на областите;
Набавих си певци и певици,
И насладите на човешките чада -
Наложници твърде много.
Така станах велик и уголемих се
Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
Още и мъдростта ми си остана в мене.
И от всичко, което пожелаха очите ми,
Нищо не им отрекох;
Не спрях сърцето си от никаква веселба;
Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове,
И това беше делът ми от всичкия ми труд.
Тогава разгледах всичките дела,
Които бяха извършили ръцете ми,
И труда в който бях се трудил;
И, ето всичко беше суета и гонене на вятър,
И нямаше полза под слънцето.
И обърнах се да разгледам
Мъдростта, и лудостта, и безумието,
Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя
Относно това, което е вече сторено?
Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието,
Както светлината превъзхожда тъмнината.
На мъдрия очите са в главата му,
А безумният ходи в тъмнина;
Обаче аз познах още, че една участ
Постига всички тях.
Тогава рекох в сърцето си:
Каквото постига безумния
Това ще постигне и мене;
Защо, прочее, бях аз по-мъдър?
За туй рекох в сърцето си,
Че и това е суета.
Защото както на безумния така и на мъдрия,
Не остава вечно паметта му,
Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено;
И как умира мъдрият? - Както и безумният.
Затова намразих живота,
Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето;
Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
Намразих още и всичкия си труд,
В който съм се трудил под слънцето,
Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил,
И в който показах мъдрост под слънцето.
И това е суета.
Затова аз наново направих сърцето си да се отчае
Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
Защото има човек, който се е трудил
С мъдрост, със знание и със сполука;
Но пак той ще остави всичко за дял на едного,
Който не е участвувал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
Защото каква полза на човека от всичкия му труд
И от грижата на сърцето му,
За което се изморява под слънцето?
Понеже всичките му дни са само печал,
И трудовете му скръб;
И още и нощем сърцето му не си почива.
И това е суета.
Няма по-добро за човека освен да яде и да пие.
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
Защото кой може да яде,
И кой може да се наслаждава, повече от мене?
Понеже Бог дава на угодния Нему човек
Мъдрост, и знание, и радост;
А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, -
За да даде всичко на угодния Богу.
И това е суета и гонене на вятър.