Еклисиаст или проповедник - Глава  3

  1 Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето:

  2 Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

  3 Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;

  4 Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене, и време за ликуване;

  5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни;
Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

  6 Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;

  7 Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;

  8 Време за обичане и време за мразене;
Време за война, и време за мир.

  9 Каква полза за онзи, който работи
От онова, в което се труди той?

10 Видях труда, който даде Бог
На човешките чада, за да се трудят в него.

11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
Положил е и вечността в тяхното сърце,
Без обаче да може човек да издири
Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 Познах, че няма друго по-добро за тях,
Освен да се весели всеки, и да благоденствува през живота си;

13 И още всеки човек да яде и да пие
И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд.
Това е дар от Бога.

14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно;
Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него;
И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.

15 Каквото съществува е станало вече;
И каквото ще стане е станало вече;
И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 Видях още под слънцето
Мястото на съда, а там беззаконието, -
И мястото на правдата, а там неправдата.

17 Рекох в сърцето си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 Рекох в сърцето си относно човешките чада,
Че това е за да ги опита Бог,
И за да видят те, че в себе си са като животни.

19 Защото каквото постига човешките чада
Постига и животните: една участ имат;
Както умира единият, така умира и другото;
Да! един дух имат всичките;
И човек не превъзхожда в нищо животното,
Защото всичко е суета.

20 Всички отиват в едно място;
Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе,
И, че духът на животното слиза долу на земята?

22 Видях, прочее, че за човека няма по-добро,
Освен да се радва в делата си;
Защото това е делът му;
Понеже кой ще го възвърне надире за да види
Онова, което ще бъде подир него?

 


Предишна глава Проект BGphpBible 2.3.6, поддържан от: vanyog.com. Следваща глава