Дано ми беше ти като брат,
Който е сукал от гърдите на майка ми!
Когато те намерех вън щях да те целуна,
Да! и никой не щеше да ме презре.
Взела бих те и завела
В къщата на майка си, за да ме научиш;
Напоила бих те с подправено вино
И със сок от наровете си.
Левицата му би била под главата ми,
И десницата му би ме прегърнала.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери,
Да не възбудите нито да събудите любовта ми,
Преди да пожелае.
Коя е тая, която идва от пустинята
Опираща се на възлюбения си?
Аз те събудих под ябълката;
Там те роди майка ти,
Там те роди родителката ти.
Положи ме като печат на сърцето си,
Като печат на мишцата си;
Защото любовта е силна като смъртта.
Ревността е остра като преизподнята,
Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
Много води не могат угаси любовта,
Нито реките могат я потопи;
Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта,
Съвсем биха го презряли.
Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди.
Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления;
И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й;
Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.
Соломон имаше лоза във Ваалхамон;
Даде лозето на наематели;
За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт†;
Хилядата нека са на тебе Соломоне,
И двеста на ония, които пазят плода му.
О ти, която седиш в градините,
Другарите внимават на гласа ти;
Дай ми и аз да го чуя.
Бързай, възлюбени мой,
И бъди като сърне или еленче
Върху планините на ароматите.