1 Наложеното за Дамаск пророчество: -
Ето, Дамаск не е вече град,
А ще бъде грамада развалини.
2 Градовете на Ароир са напуснати;
Те ще служат за стада,
Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.
3 Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск,
И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните,
Казва Господ на Силите.
4 И в оня ден славата на Якова ще се смали,
И тлъстината на месата му ще измършавее;
5 И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито
И пожъне класовете с мишцата си;
Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.
6 Но ще остане в него пабирък,
Както при отръсването на маслината, -
Две-три зърна на върха на по-високите клонове,
Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво,
Казва Господ Израилевият Бог.
7 В оня ден човек ще погледне към Създателя си,
И очите му ще се взрат в Светия Израилев;
8 Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си,
Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му,
Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
9 В оня ден укрепените му градове
Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх,
Които бидоха оставени по причина на израилтяните;
И ще стане там запустение.
10 Понеже си забравил Бога на спасението си,
И не си спомнил силната си Канара,
Затова насаждаш приятни садове,
И насаденото е от чужди фиданки;
11 В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет,
И сутрин правиш семето ти да цъфти;
А жетвата ще чезне в деня на скръб
И на неизцелима печал.
12 Ах! шуменето на многото племена,
Които бучат като бученето на моретата, -
И смутът на народите,
Които напират като напора на големи води!
13 Народите ще напират като напора на големите води;
Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч,
И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра,
И като въртящ се прах пред вихрушката.
14 Привечер, ето смущение,
И преди да съмне ги няма!
Това е делът на тия, които ни обират,
И съдбата на ония, които ни разграбват.