Книгата на пророк Исаия - Глава  26

  В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя:
Имаме укрепен град;
Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

  Отворете портите,
За да влезе праведният народ, който пази истината.

  Ще опазиш в съвършен мир
Непоколебимия ум,
Защото на Тебе уповава.

  Уповавайте на Господа винаги,
Защото Господ Иеова е вечна канара:

  Защото събаря живеещите на високо,
Снишава високостоящия град,
Снишава го дори до земята,
Хвърля го дори в пръстта.

  Ногата ще го потъпче -
Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

  Пътят на праведния е прав път;
Пътеката на праведния Ти направляваш.

  Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме;
Желанието на душата ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

  С душата си Те пожелах нощем,
Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори;
Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята
Жителите на света се учат правда.

Ако се покаже милост към нечестивия,
Пак той няма да се научи на правда;
Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно,
И не ще погледне на Господното величие.

Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат;
Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят;
Огън даже ще погълне враговете Ти.

Господи, Ти ще отредиш мир за нас,
Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас;
А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

Те са мъртви, няма да живеят;
Те са сенки няма да се издигнат;
Защото Ти си ги наказал и изтребил,
И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

Умножил си народа, Господи;
Умножил си народа; прославил си се;
Разширил си всичките граници на страната.

Господи в скръбта прибягнаха към Тебе,
Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.

Както непразна жена,
Когато наближава да роди, е в мъка
И вика в болките си,
Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

Станахме непразни, бяхме в мъка,
Но като че ли вятър родихме;
Никакво избавление не извършихме на земята,
Нито паднаха пред нас жителите на света.

Твоите умрели ще оживеят;
Моите мъртви тела ще възкръснат.
Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта,
Защото росата Ти е като росата по тревите,
И земята ще предаде мъртвите.

Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи,
И затворете вратите след себе си;
Скрийте се за един малък миг,
Догдето премине гневът.

Защото, ето, Господ излиза от мястото Си,
За да накаже жителите на земята за беззаконието им;
И земята ще открие кървите си,
И не ще покрие вече убитите си.


Тази глава в нормален вид