Книгата на пророк Исаия - Глава  40

Книгата на пророк Исаия - Глава  40

  Утешавайте, утешавайте людете Ми,
Казва вашият Бог.

  Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него,
Че времето на воюването му се изпълни,
Че беззаконието му се прости;
Защото взе от ръката Господна
Двойно наказание за всичките си грехове.

  Глас на един който вика:
Пригответе в пустинята пътя за Господа,
Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

  Всяка долина ще се издигне,
И всяка планина и хълм ще се сниши;
Кривите места ще станат прави,
И неравните места поле;

  И славата Господна ще се яви,
И всяка твар купно ще я види;
Защото устата Господни изговориха това.

  Глас на един, който казва: Провъзгласи!
И отговори се†: Що да провъзглася? -
Всяка твар е трева,
И всичката й слава като полския цвят;

  Тревата съхне, цветът вехне;
Защото дишането Господно духа върху него;
Наистина людете са трева!

  Тревата съхне, цветът вехне,
Но словото на нашия Бог ще остане до века.

  Ти, който носиш благи вести на Сион,
Изкачи се на високата планина;
Ти, който носиш благи вести на Ерусалим,
Издигни силно гласа си;
Издигни го, не бой се,
Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

Ето, Господ Иеова ще дойде със сила,
И мишцата Му ще владее за него;
Ето, наградата Му е с него,
И въздаянието Му пред него.

Той ще пасе стадото Си като овчар,
Ще събере агнетата с мишцата Си,
Ще ги носи в пазухата Си,
И ще води полека доещите.

Кой е премерил водите с шепата си,
Измерил небето с педя,
Побрал в мярка пръстта на земята,
И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

Кой е упътил Духа Господен,
Или като съветник Негов Го е научил?

С кого се е съветвал Той,
И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието,
И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

Ето, народите са като капка от ведро,
И се считат като ситен прашец на везните;
Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Ливан не е достатъчен за гориво,
Нито стигат животните му за всеизгаряне.

Всичките народи са като нищо пред Него,
Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

И тъй, на кого ще уподобите Бога?
Или какво подобие ще сравните с Него?

Кумирът ли? - Художникът |го е излял,
|И златарят го обковава със злато
И лее за него сребърни верижки;

Който е твърде сиромах та да принесе принос
Избира негниещо дърво,
И търси за него изкусен художник,
За да го направи непоклатим кумир!

Не знаете ли? не сте ли чули?
Не ли ви се е известило отначало?
От основаването на земята не сте ли разбрали

Онзи, Който седи над кръга на земята,
Пред Когото жителите й са като скакалци,
Който простира небето като завеса,
И го разпъва като шатър за живеене,

Който докарва първенците до нищо,
И прави като суета земните съдии?

Те едва са били посадени, едва са били посяти,
Едва ли се е закоренил в земята стволът им,
И Той подуха върху тях, и те изсъхват,
И вихрушката ги помита като плява,

И тъй, на кого ще Ме уподобите
Та да му бъда равен? казва Светият.

Дигнете очите си нагоре
Та вижте: Кой е създал тия светила,
И извежда множеството им с брой?
Той ги вика всичките по име;
Чрез величието на силата Му,
И понеже е мощен във власт,
Ни едно от тях не липсва.

Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю:
Пътят ми е скрит от Господа,
И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

Не знаеш ли? не си ли чул,
Че вечният Бог Иеова,
Създателят на земните краища,
Не ослабва и не се уморява?
Неговият разум е неизследим.

Той дава сила на ослабналите,
И умножава мощта на немощните.

Даже младите ще ослабнат и ще се уморят.
И отбраните момци съвсем ще паднат;

Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си,
Ще се издигат с крила като орли,
Ще тичат и няма да се уморят,
Ще ходят и няма да ослабнат.


Тази глава в нормален вид