Книгата на пророк Исаия - Глава  42

  Ето Моят служител, когото подкрепявам,
Моят избраник, в когото благоволи душата Ми;
Турих Духа Си на него;
Той ще постави правосъдие за народите.

  Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си,
Нито ще го направи да се чуе навън.

  Смазана тръстика няма да пречупи,
И замъждял фитил няма да угаси;
Ще постави правосъдие според истината.

  Няма да ослабне нито да се съкруши
Догдето установи правосъдие на земята;
И островите ще очакват неговата поука.

  Така казва Бог,
Господ, Който е направил небето и го е разпрострял,
Който е разстлал земята с произведенията й,
Който дава дишане на людете, които са на нея,
И дух на тия, които ходят по нея:

  Аз Господ те призовах в правда,
И като хвана ръката ти ще те пазя,
И ще те поставя за завет на людете,
За светлина на народите,

  За да отвориш очите на слепите,
Да извадиш запрените от затвор,
И седящите в мрак из тъмницата.

  Аз съм Господ; това е Моето име;
И не ща да дам славата Си на друг,
Нито хвалата Си на изваяните идоли.

  Ето, нещата предсказани от начало се сбъднаха,
И Аз ви известявам нови,
Преди да се появят, казвам ви ги.

Пейте на Господа нова песен,
Хвалата Му от краищата на земята,
Вие, които слизате на морето и всичко що е в него,
Острови, и вие, които живеете на тях.

Пустинята и градовете й нека извикат с висок глас,
Селата, гдето живее Кидар;
Нека пеят жителите на Села,
Нека възклицават от върховете на планините,

Нека отдадат слава на Господа,
И нека възвестят хвалата Му в островите.

Господ ще излезе като силен мъж,
Ще възбуди ревнивостта Си като ратник,
Ще извика, да! ще изреве.
Ще надделее над враговете Си;

За дълго време мълчах, казва Той.
Останах тих, въздържах Себе Си;
Но сега ще извикам като жена, която ражда,
Ще погубя и същевременно ще погълна.

Ще запустя планини и хълмове,
И ще изсуша всичката им трева;
Ще обърна реките в острови,
И ще пресуша езерата.

Ще доведа слепите през път, който не са знаели,
Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати;
Ще обърна тъмнината в светлина пред тях,
И неравните места ще направя равни.
Това ще сторя, и няма да ги оставя.

Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят
Ония, които уповават на ваяните идоли,
Които казват на леяните:
Вие сте наши богове.

Чуйте, глухи,
И гледайте, слепи, за да видите.

Кой е сляп, ако не е служителят Ми,
Или глух, както посланика, когото изпращам?
Кой е сляп както предания Богу,
И сляп както служителя Господен?

Ти гледаш много неща но не наблюдаваш;
Ушите му са отворени, но той не чува.

Господ благоволи заради правдата Си
Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.

Но те са ограбени и оголени люде;
Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници;
Плячка са, и няма избавител,
Обир са, и никой не казва: Върни го.

Кой от вас ще даде ухо на това?
Кой ще внимава и слуша за бъдещето?

Кой предаде Якова на обир,
И Израиля на грабители?
Не Господ ли, на Когото съгрешихме?
Защото не искаха да ходят в пътищата Му,
Нито послушаха учението Му.

Затова изля на него лютостта на гнева Си
И свирепостта на боя;
И това го запали изоколо, но той не се сети,
Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.


Тази глава в нормален вид