1 О да би била главата ми вода,
Очите ми извор на сълзи,
Та да плача денем и нощем
За убитите на дъщерята на людете ми!
2 О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници,
За да оставя людете си и да си отида от тях!
Защото те всички са прелюбодейци,
Сбирщина от вероломци.
3 Запъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа,
Засилват се на земята, но не за честността;
Защото напредват от зло в зло,
А Мене не познават, казва Господ.
4 Пазете се всеки от ближния си,
И нямайте доверие на никой брат;
Защото всеки брат ще изневерява до край,
И всеки ближен разпространява клевети.
5 Всеки мами ближния си,
Никога не говорят истината,
Научиха езика си да говори лъжи,
До уморяване вършат беззаконие.
6 Жилището ти е всред коварство;
Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.
7 Затова така казва Господ на Силите:
Ето, ще ги претопя та ще ги опитам;
Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?
8 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно;
С устата си човек говори мирно на ближния си,
Но в сърцето си поставя засада против него.
9 Няма ли да ги накажа за това? казва Господ;
Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
10 За планините ще подема плач и ридание,
За пасбищата на степите жалеене,
Защото така изпогоряха щото няма кой да мине през тях,
Нито се чува глас на стадо;
От небесна птица до животно
Побягнаха, отидоха.
11 Аз ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали,
И ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.
12 Кой е мъдър човек та да може да разбере това,
Комуто са говорили устата Господни, за да обясни,
Защо загина страната
И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?
13 И Господ казва:
Понеже оставиха Моя закон,
Който поставих пред тях,
И не послушаха гласа Ми,
Нито ходиха по него,
14 Но ходиха по упоритостта на своето сърце,
И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,
15 Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин,
И ще ги напоя с горчива вода;
16 Тоже ще ги разпръсна между народи,
Които нито те, нито бащите им са познали;
И ще изпратя нож подир тях,
Догдето ги изтребя.
17 Така говори Господ на Силите:
Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките,
И изпратете за вещите жени, за да дойдат;
18 И нека побързат да подемат ридание за нас,
За да поронят очите ни сълзи,
И клепачите ни да излеят вода.
19 Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва:
Как сме разорени!
Много сме посрамени, защото оставихме земята,
Понеже събориха жилищата ни.
20 Обаче, слушайте, жени, словото Господно,
И нека приеме ухото ви словото на устата Му;
Научете дъщерите си на ридание,
И всяка ближната си на плач.
21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни,
Влезе в палатите ни,
За да изсече децата от улиците,
Юношите от площадите.
22 Речи: Така казва Господ.
Човешки трупове ще паднат
Като тор по лицето на нивата,
И като ръкойката зад жетвар,
Която никой няма да събере.
23 Така казва Господ:
Мъдрият да не се хвали с мъдростта си,
Силният да не се хвали със силата си,
И богатият да не се хвали с богатството си;
24 Но който се хвали нека се хвали с това,
Гдето разбира и познава Мене,
Че съм Господ, Който извършвам милост,
Правосъдие и правда на земята;
Понеже в това благоволя, казва Господ,
25 Ето, идат дни, казва Господ,
Когато Аз ще накажа
Всичките обрязани заедно с необрязаните;
26 Египет, Юда, Едом,
Амонците, Моав,
И всички, които си стрижат издадените части на косата,
Които живеят в пустинята;
Защото всички тия народи са необрязани,
А целият Израилев дом е с необрязано сърце.