1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден!
Стана като вдовица великата между народите столица!
Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!
2 Непрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й;
Между всичките й любовници няма кой да я утешава;
Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.
3 Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване;
Живее между езичниците, не намира покой;
Всичките му гонители го стигнаха всред теснините му.
4 Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници;
Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат;
Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.
5 Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват;
Защото Господ го наскърби, поради многото му беззакония;
Младенците му отидоха в плен пред противника.
6 И изгуби се от сионовата дъщеря всичкото й великолепие;
Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище,
И стават безсилни пред гонещия ги.
7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни
Всичките желателни неща, които имаше от древни времена,
Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага;
Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.
8 Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова се отмахна като нечисто нещо;
Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й;
А тя въздиша и обръща гърба си.
9 Нечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си!
Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава;
Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.
10 Противникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща;
Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците,
За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11 Всичките й люде въздишат и искат хляб;
Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им;
Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.
12 Немарите ли, всички вие, които заминавате по пътя?
Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене,
Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.
13 От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада;
Простря примка за нозете ми; върна ме назад;
Направи ме пуста и слаба цял ден.
14 Нечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му;
Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми;
Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.
15 Господ презря всичките силни мъже всред мене;
Свика против мене събор, за да смаже младежите ми;
Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.
16 Затова аз плача; окото ми, окото ми излива вода,
Защото се отдалечи от мене утешителят, Който би възобновил живота ми;
Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.
17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши;
Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници;
Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.
18 Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му;
Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми;
Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха;
Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града,
Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.
20 Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават;
Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе;
Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт владее.
21 Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши;
Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това;
Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.
22 Нека дойде пред Тебе всичкото им нечестие,
И стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления;
Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне;