1 Спомни си, Господи, какво ни стана;
Погледни и виж как ни укоряват.
2 Наследството ни мина на чужденци,
Къщите ни на странни.
3 Останахме сирачета без баща;
Майките ни са като вдовици.
4 Водата си пихме със сребро,
Дървата ни идат с пари.
5 Нашите гонители са на вратовете ни.
Трудим се и почивка нямаме,
6 Простряхме ръка към египтяните
И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги;
И ние носим техните беззакония.
8 Слуги господаруват над нас,
И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си
Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Кожата ни почервеня като пещ
Поради върлуването на глада.
11 Изнасилваха жените в Сион,
Девиците в Юдовите градове.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците,
Старейшините не се почитаха.
13 Младежите носеха воденични камъни,
И децата падаха под товара на дървата.
14 Старейшините не седят вече на портите;
Младежите изоставиха песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни;
Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Венецът падна от главата ни;
Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Затова чезне сърцето ни;
Затова причерня на очите ни.
18 Поради запустяването на Сионския хълм
Лисиците ходят по него.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века;
Престолът Ти е из род в род.
20 Защо ни забравяш за винаги,
И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем;
Обнови дните ни както изпърво, -
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем,
И не си се разгневил твърде много против нас.