Буба и Паяк

Пред мощната създателка на светлата коприна,
Пред Първомайсторката Буба,
Нищожния Паяк, бездарна гадина,
Ревнива и груба,
Взе еднъжки да се пери
И да се превъзвишава,
Да бърбори най-нелепи
Самохвалства:
— Я гледай какво платно
Изящно, деликатно*,
Аз зная да така! . .
Има ли по-прекрасно,
По-здраво и по-трайно
Изделье по света? . .
Ела, Госпожо Копринарко,
Ела, да се поучиш малко,
Умът си да поукрасиш,
Искуството да присвоиш!
Ела де, що се тъй свениш, —
Не е срам
Ако не знаеш туй що знам. . . —
Тъй бърбореше глупака . . .
Но слугинята Иванка
(Бог да я благослови!)
Ненадейно се вести
С метла
На ръка,
И без всяко Извинете!
Паяжината измете ...

Паякът намери дупка
И способността си скри,
А обидената бубка
Промърмора тез речи:
- Върху ни има Съдник вещ, той бърже оценява,
И бърже награждава!

 

Назад | Съдържание | Напред