Кираджийски кон*

Куц, крантав, кираджийски кон, съгледал угоена

Свиня, — лежаща всред една смрадлива, кална бара...
— Кажи ми, я попитал той, от свест ли си лишена?
Да киснеш в мръсота, и да се цапаш, кой те кара?

Свинята отговорила: — Тъз локва е гнуснава;
Но в тъзи локва, друже, аз добрувам, дебеля!
Аз не ламтя за почести и за световна слава,
И предпочитам в тинята, ей тъй, да си живея!

Ти, както виждам, работиш, потиш се, коньо простий;
Но и за туй ти мязаш на една торба със кости...!
Ще те похвалят, знам; — но пак ще си останеш кранта.

Легни при мен!... Покоят е по сладък от таланта ! ...
— Не! Рекъл коньт, сбогом! По добре да пусталея
В почтенно званье, нежели в позора да тлъстея!

 

Назад | Съдържание | Напред