Свингер*

Свингерът се похвалил тъй еднъж,
Захвърлен като бил в едно корито със помия:
- Да пие колкото аз пия.
Не може и пияний мъж . . .
С пиянство той живота си хаби, горкия!
Пък ази смуча, смуча всякакви неща,
Не се насищам никога, нито пък зло испащам!
Бих присушил една река,
На бас* се хващам! ...
Коритото отвърнало: - Ти много пиеш, да!
Но ти не пиеш само бистрата вода
Ти киснеш често в мръсотия
Ти пиеш често и помия! ...

***

Младежи жедни за наука, вий четете
Без отбор, - както пий свингеря . . . И добро
И зло,
Вий пъхате във мозъка си всичко! Вий берете
И мед и яд*—във всякакви книжа! Нещете,
О юноши, да разберете
Че типографската* хартия,
По мръсна е понякогаж и от помия!

 

Назад | Съдържание | Напред