Антропология, пастирско консултиране, общество
По какъв начин Антропологията ще ни бъде полезна в практиката?
Пастирската дейност (консултиране), трябва да се стреми към истинското предназначение на човека. Тя трябва да го връща към неговите корени, към неговото предназначение, към достойнството, което той има поради Божия образ, който съдържа в себе си. Тя трябва да го насърчава да живее в правилни взаимоотношения с Бога и с ближния, тя ще го учи да живее по Неговите закони, ще му посочва любовта като средство и святостта като цел.
Проблемите на човека винаги идват от незнание и от неправилен живот – живот, който се живее не по предназначение, живот с нарушени взаимоотношения, първо с Бога, след това с ближните.
Ролята на Пастира (консултанта) трябва да бъде просветляваща и посредническа. Първо: да бъде мост (примирител) между човека и Бога, между човека и околните. Второ: да го просвети как да живее хармонично и в мир с небето и със своите ближни. Трето: да донесе изцеление и възтановяване на личността, да я изведе на качествено ново ниво на живот, помагайки й да се справи с временните си проблеми и затруднения с оглед на вечността. Всичко това той ще постигне с духовни средства и житейска мъдрост.
Тези цели намират своето основание в Светото Писание, то е мерило за неговия живот и дейност.
Премъдрия Соломон казва: “Който ходи непорочно, ходи безопасно” – Пр. 10:9; Господ Исус Христос заявява: “Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” – Ев. от Йоан 8:32, “Да в злюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и ближния си както себе си” – Ев. от Матей 22:37-39; и Ап. Павел добавя: “От Христова страна сме посланници, като че Бог чрез нас умолява, молим Ви от Христова страна, примирете се с Бога” – 2Кор. 5:20.
Важно е да се отбележи, че със напредъка на съвременното общество в технологично, в икономичесто, в медицинско и др. отношения, като че ли стремежа е живота да се направи по-лесен, по-лек, но с това той не става по свят.
Прогреса на обществото като че ли порпорционално се измерва като регрес, що се касае до до взаимоотношенията с Бога и духовния възход. Съвременния свят като че ли изправя човека пред все повече и трудни въпроси, с които трябва са се справя. Самота, разтроени взаимоотношения, наркомания, развод, безработица, порнография, сексуални извръщения, са само някои от бичовете които нанасят сериозни рани върху организма на нашето общество.
Като богослови, духовни лица и пастирски консултанти трябва да имаме готовност да се срещаме с наранените и да се опитваме да им помагаме, затова трябва да сме подготвени със съпричастност да помагаме. Ние трябва не само да работим с тях след настъпване на травмата, но и превантивно.
По надолу ще се занимаем отчасти с четири проблема и четири групи хора, които като че ли са най-актуални за нашето общество.
Порнография
От гр. порнос – развратен, непристоен, неприличен, мръсен, и графо – пиша, изобразявам, или описване, рисуване или фотографиране на полови и срамни сцени; Литературна творба, картина или снимка с такова съдържание; такива разпространявани чрез вестници, книги, аудио – визуални средства, интернет и др.
Демократичните промени донесоха свобода и плурализъм, което за много от нашите съграждани означава “свободия” – липса на контрол или цензура. Това го виждаме в излагане на порнографски материали на видни, достъпни места за всеки, дори и за нашите деца. По телевизията всяка вечер може да се гледа филм с насилие или нецензурно съдържание; в интернет има безброй порно-сайтове.
Гледащите или ползващите тези продукти са изкушавани, подтиквани да им подражават, те оформят в тях начин на мислене и им дават модел на поведение, което те постепенно усвояват и започват да възприемат за свое.
Порнографията разрушава интимността между брачните партньори; тласка юношите в прекалено ранна възраст да започнат полов живот; подканва към грях; обърква ума; заробва духа и тялото; извиква у човека (особено у мъжете) нужда от удовлетворяване на половия нагон, която не задоволява – “Очи пълни, ръце празни”, това е измама.
Ние не можем да я премахнем, но можем да предпазим себе си и децата си от нея. Това може да се постигне чрез лична дисциплина, поставяне на граници, ограничаване на достъпа, източниците на “зараза”. Например да не се “сърфира” в интернет безцелно, или да се стои до късно вечер пред телевизора, което може лесно да ни направи жертви – “прелюбодейката лови скъпоценната душа” – Пр. 6:26.
Никога, дори когато сме в състояние на отдих, да не стоим бездейни или неангажирани. Една християнска поговорка гласи “Дявола намира работа на безработните християни”, а големия английски проповедник Чарлз Спърджон, казва, че почивката за вярващия, трябва да бъде “свято бездействие и непосветена заетост”. Нашия творчески потенциал винаги трябва да бъде насочван в положителна посока.
Господ Иисус казва: “Окото е светило на тялото, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено” – Мт. 6:22; и “който гледа на жена, за да я пожелае той вече е прелюбодействал с нея в сърцето си” – Мт. 5:28. Имаме отговорност да пазим нашите очи, нашия ум, и нашето сърце чисти.
Алкохолизъм
Алкохолът, тютюно-пушенето, сексуалната неморалност са тези които рушат: личността, семейството, обществото ни – последните три са свързани. У нас всеки 2ри мъж пие, всеки 3ти или 4ти е склонен към алкохолизъм, а всеки 6ти е пристрастен към алкохола, висока е и тенденцията сред жените. Възрастовата граница на употребяващите алкохол и др. опойващи вещества все повече намалява. Заведенията където се продава алкохол все повече се увеличават. Най-големия бизнес и пари днес се правят от произвоство и търховия на продукти, които поддикват или държат хората в грях.
Алкохолът и употребата му са познати от най-древни времена, те съпътстват човека и до ден днешен. Авторът на книгата “Алкохолът приятел или враг” казва: “Съвмествия път на човека и алкохола е изпъстрен с комични, трагични, приятни и мъчителни моменти”.
В Библията алкохола е описан под общото понятие “вино”, но се говори и за спиртно питие. За Йоан Кръстител се казва, че “вино и спиртно питие няма да пие”, а Соломон твърди, че виното е присмивател, а спиртното питие крамолник.
Още в кн. Битие (9:20-27), четем за наличието на вино и за следствията от употребата му. Ной е описан като първия винопроизводител, а също е описан първия грях, следствие на вино – сексуален грях между баща и син. Първото споменаване на вино в Библията е съпроводено с негативни последствия.
Същността на алкохолизма. Алкохолизма е зависимост, пристрастие към алкохола. Медицината го определя като “алкохолна болест”. Той е духовно (следствие от греха), психическо (привикване че това е нормално) физическо (приспособяване на организма) състояние. Засяга цялостната личност – дух, душа и тяло. Има три нива на употреба на алкохол: пълно въздържание - когато човекът въобще не употребява; умерена употреба – от време на време, при гости, поводи, тържества, алкохолна зависимост – когато лицето не може без да пие всеки ден..
Алкохола, (опойващите вещества), отпускат човека и го пренасят в един различен свят, който го кара да се чувства добре, но за известно време (временно) и след това проблемите и старата реалност си се връщат, понякога с по-голяма сила. Бог обаче може и иска да ни реши проблемите и да промени реалноста към добро, дълговечно (един път за винаги, от гледна точка на вечността). Това е по-добрия път и начин.
Причини за алкохолизма. Защо хората пият? В моменти на слабост за кураж, за сила. “Сядането на чашка” е повод за общуване. Човек сяда сам с “чашката”, т.е. общува с нея; или със приятели, колеги, съседи; за настроение. Когато са изгубили цел и смисъл в живота, нямат нещо на което да се отдадът, за което да живеят. Бягане от реалността – пускане по течението, скриване.
Следствия от алкохолизма. Накратко са: кавги, неволи, счупени: чинии, носове, ребра; разврат (разпуска нравите, премахва задръжките); бедност (алкохолика дава последните си пари за една ракия); неконтролируемо поведение и думи (алкохола кара човека да да казва или прави неща, за които после да съжалява – Ной, Навал); духовна деградация; физическа немощ, дори смърт.
Притчите на Соломон, описват всичките тези следстия, както и предупреждават за вредното въздействие на алкохола – 20:1, 21:17, 23:20,21,29-35.
Може ли християнинът да пие алколол? Мненията варират. Някои автори и църковни дейци казват, че може, други твърдят, че въобще не трябва да се пие. Има църкви, които задължават тези, които искат да станат техни членове да подпишат декларация, че няма да употребяват алкохол. Други, нито забраняват, нито поощряват пиенето. Ето баланса. В едно съвременно кредо четем: Християните трябва да се въздържат от алкохолна зависимост, и други пристрастяващи навици, използването на тютюн, всякакви видове накотици и опияти. Трябва да отбягваме от всичко, което пречи на тялото да бъде здраво, като храм на Бога и всичко поробващо духа.
Иисус превърна водата във вино на сватбата в Кана Галилейска. Възможно е и да е пил. Ап. Павел го препоръчва само с медицинска цел. На младия си съработник той пише: “Употребявай малко вино поради честите си боледувания” – 1Тим. 5:23. В Стария Завет четем за “Назирейство” – обед за пълно въздържание.
На християните на им трябват опияти, за да са радостни и щастливи: “Не се опивайте с вино, но се изпълвайте с Духа”. Бог е източника на нашата радост, щастие, успех.
Алкохолизма не е вродено състояние, нито неизлечима болест, той е плод на греха, насърчаван от тъмните поднебесни сили. Той е като всеки друг грях и освобождаването от него става чрез покаяние и вяра в Христа, Спасителя, който е пролял кръвта си за освобождаването на грешника от греховната му същност и тиранията на греха.
Има множество съвременни случаи, когато Бог е освобождавал от алкохолизма и е обръщал завладяните от него във вярата. Ние можем да се молим за алкохолно зависими наши роднини или познати, за да може той да ги развърже от веригите, с които дявола ги е вързал – “Бог развързва вързаните” – Пс. 146:7. Като специалисти да им проведем терапевтични сесии и след това изцелителна профилактика.
След лечебната профилактика на хора употребяващи алкохол или други токсични вещества, трябва да се провежда внимателно и систематично. Отговорността в по-голямата си степен остава върху пациента, но отговорност имат и роднини, приятели, и лекуващия го специалист. Те трябва да го насърчават и подкрепят.
Тъй като пристрастените, следствие от дългатата употреба, често страдат от химичен дисбаланс в тялото, веднъж спрели могат след това лесно отново да се върнат към предишната си зависимост. Една чашка ракия може да активира този химичен процес и човека отново да се пропие. Затова принципа: “Без една си мога, с една не мога” е изцяло валиден. Такъв човек трябва да се посвети на пълно въздържание.
Хомосексуалност
Като хомосексуалист (мъж или жена) се определя лице, което има влечение или активна сексуална дейност с обект от същия пол. Някои автори правят разлика между двете, като казват, че погрешността не е във влечението, а в активната дейност, но трябва да се прави разлика между приятелство между лица от един пол и влечение между тях.
Свободата и правата на човека му дават право да се самоопределя религиозно, социално, а поощряващата го сексуална революция и сексуално.
Днес, лица с хомосексуална ореантираност не само че не се срамуват от това което претендират да са, но и явно го прокламират. Те се борят за “своите права”, сдружават се в сдружения и партии, организират карнавали и паради, опитват се да влияят в политиката, в изкуството и др.
Въпреки тяхната активност, в световен мащаб си остават малцинствена група – под 1%, от населението на земята, и претенциите им са неоснователни, що се касае да заангажират вниманието на общественността, и да искат по-особени права от да речем самотните родители, хората с увреждания, пенсионерите, и др.
Огромна морално-етична загриженост се появява с легализирането на браковете между хомосексуалисти и даване правото да отглеждат и възпитават деца. Подобни закони са приети в някои щати в Америка, и в някои Европейски страни, като напр. Холандия.
Като основно обяснение за своето състояние и поведение хомосексуалистите изтъкват, че то им е по рождение, че са се родили такива. Натрупаните изследвания обаче доказват, че то не е по рождение, а е придобито чрез опитност (заучено поведение).
Друга причина е объркване на ролите. Обикновенно това са момчета или момичета, които идват от разстроени семейства, със нездравословни взаимоотношения между двамата родители. Така те на са имали пример, модел на подражание. Мъжът не е учил момчето как да бъде мъж, и жената не е учила момичето как да бъде жена.
Може да е имало и злоупотреба, вербална или сексуална и така да е бил отхвърлен или намразен обекта на естествената любов. Може да се изпитва слабост или неувереност за връзка с другия пол и за това се търси такава от същия.
Каквато и да е причината, това явление трябва да бъде отхвърлено и заклеймено като грях, проявявайки “любов без сантименталност, толерантност без релативизъм”.
Д-р Джеймс Кенеди в своята най-нова книга “What wrong with same-sex marriages”, определя хомосесксуалността като: Древно явление, съвременен проблем.
Още в първите глави на Библията четем за жителите на Содом и Гомор, които искаха да “познаят”, гостите, които Лот бе приютил в своя дом. законодателят Мойсей обстойно се занимава с този въпрос – Лев. 18:22, 20:23; а ап. Павел посвети почти цяла глава – Рим. 1, да опише причините и следствията свързани с тази практика.
Ето тук знанията по антропология ще ни помогнат. Планът на Бога е бракът и сексуалните взаимоотношения да бъдат между един мъж и една жена. Ако Той беше предвидил нещо друго щеше да ни каже. Хомосексуалността е противна на Божия първоначален замисъл, затова тя се счита за противоестествена – Рим. 1:26.
Консултирането на хора с такава ориентация е много трудно, по-скоро трябва да се наблегне на превантивната възпитателна дейност в ранна детска възраст.
Развод
Семейството е първата еденица на общественна организираност, която Бог създаде. То е предназначено да допълни и обогати личността. В него съпрузите се посвещават един на друг, както брачната клетва гласи: да бъдат заедно в изобилие или бедност, в здраве или болест, …. докато смъртта ги раздели. То е мястото, където двамата партньори могат най-ефективно да си служат на нуждите един на друг: духовно, емоционално и физически. Семейството е най-здравословното и подходящо място за отглеждане на деца. То трябва да се явява като пристан, оазис в един враждебен и студен свят, където членовете му да намират: мир, утеха, подкрепа и насърчение.
Не е трудно да се установи, че в съвременното общество цялостта и интегритета на семейството е застрашена. Ценността на брака като норма е занижена. Все повече се наблюдават: съжителство без брак, отглеждане на дете от самотен родител (в повечето случаи жени, които по собствено желание са избрали да не се женят). Или пък много често вече създадени семейства завършват с раздяла или развод. Една статистика гласи, че в Америка 70% от браковете завършват с развод, у нас положението е не по-малко тревожно.
Причините за развода могат да бъдат много и разнообразни: Различен светоглед, ценностна система и цели. Индивидуализъм, няма близост, има отчуждение; Вмешателство на трети лица. Финансови въпроси; Конфликти от различно естество; Гняв, омраза; Изневяра, и др. Единствената легална причина за развод може да бъде последната. Нашия Господ казва: Който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства – Мт. 19:9, друга евентуална причина, за която Библията не е много ясна е побой, насилие. Когато вярващ мъж или жена има невярващ партньор, ако той иска да живее с тях, те са насърчени да не го напускат, т.е. дори такъв брак е свят, пълноценен.
Св. Писание като цяло забранява развода. В подкрепа на тази забрана основно се посочват едно Старозаветно и едно новозаветно изявление – Мал. 2:14-16 “…. казва Господ, Израилевия Бог, Аз мразя напускане”; Мт. 19: “…. Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва”.
Последствията от развода са травмиращи и за двете страни. Те предизвикват вътрешен дефицит, вина, чувство на изоставеност. Някои проповедници за да онагледят правят следната демонстрация. В Бит. 2:24 се казва: и ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът. “Ще се привърже”, в еврейския оригинал е “ще залепнат един за друг, като с лепило”. Те взимат два листа, които предварително са залепени и ги разкъсват. Разделени никой от двамата не е в цялост, частици от единия остават у другия и обратно. Най-много страдат децата, тъй като имат нужда и от двамата родители.
Ролята на пастирския консултант трябва да бъде просветляваща и превантивна. Той трябва да насочи двойката към целта и предназначението на брака. Да утвърди ролята на мъжа и жената. Да им помогне да преодолеят конфликтни точки. Да ги насърчи да се обичат и да си прощават. Да бъдат посветени един на друг.
Назад | Съдържание | Напред