1. Въведение
Посланието към Римляните е едно от Павловите послания, които се занимават с доктриналните въпроси на християнската вяра. Между основните теми за спасението чрез вяра в Христос и др., е отделено голямо внимание на зададената от д-р Дуайт Еколм тема за есе, касаеща греха, закона и смъртта.
Средата на първи век учението за закона е било дискутирано в ранната църква поради, някои чисто юдейски вярвания относно спасението чрез закона. Аргументите са толкова универсални, че излизат извън рамките на културния, исторически и богословския контекст, и са много актуални за всички времена.
Учението за греха, който докарва физическата и духовната смърт е важен защото касае състоянието на човека и взаимоотношението му с Бога, което от своя страна определя неговата вечна участ - в ада или рая.
Настоящето академично есе е ориентирано към изучаване на библейския текст в Рим 1-8 глави. То е ограничено около взаимодействието на трите понятия. Например, изброените стихове за смъртта, включват смъртта на Христос като и заместителската жертва, която ни подсигурява вечния живот, но тя както и други основни въпроси в пасажа няма да бъдат разгледани, понеже не са обект на нашето изследване.
Като вземем предвид ограниченията на този курсов проект - до 4000 думи, изследването представя една добра информация по въпроса, макар и от “орлов поглед”.