2. Грехът
2.1 Стихове
"Грях" със производните: "греха", "грехове", "греховете" среща 29 пъти в: 3:9,20,25, 4:7,8, 5:13,16, 6:1,2,6,7,10,11,16,17,18,20,22,23, 7:7,13,14, 8:2,3,10.
2.2 Доктрината за греха според Павел
От изброяването на местата в българската Библия е явно, че въпроса за греха е разгледан доста обширно от Павел. Това се потвърждава и от изследването на L. Morris2, където той изброява различните термини, с които той е описан. Плюс съществителното грях, има още няколко думи, които говорят за неговия характер в Павловата доктрина за греха като цяло. Това са: глагола съгрешавам (гр. hamartano), и съществителните грешник (гр. hamartolos), зло (гр. kakos), неправда (гр. adikia) и.т.н.
2.3 Грехът в Римляни
Ще споменем три от използваните думи за грях в Римляни. 1)hamartia - гръцката дума за грях в 5:12 и 6:1, означава грях със значение на пропускане на целта, която в Стария Завет включва идеята за улучване на погрешна цел.3 2)Asebes - друга гръцка дума за грях в 4:5 и 5:6, с която са обозначени не спасените, които още са наречени безбожни и нечестиви.4 3)Paraptomа - идеята в тази дума е отпадам и почти винаги се отнася за съзнателно действие, използвана шест пъти в 5:15-205 и др.
Павел не дефинира греха, но е ясно, че той не гледа на него като нарушение против другите хора, но главно като нарушение против Бога6 - 1 Кор 8:127, сравнено с Рим 8:78.
2.3 Произход и универсалност
В 5 глава, той отвежда произхода на греха до грехопадението на Адам, но ясно отбелязва, че греха не е бил част от първоначалното творение на Бога. В 12ст се казва, че в лицето на Адам, чрез който влезе грехът в света всички останали хора стават виновни за грях. Фразата “всички съгрешиха”, която е спомената и в 3:23 говори за универсалността на грехопадението. Всеки един независимо юдеин или грък, без изключение всички са грешни.
2.4 Грехът на неверието
Още в самото начало на посланието (1:18-31), Апостола ни запознава със състоянието на грешния човек и какво е Божието отношение към него. “Божия гняв се открива” - Бог като свят и праведен има винаги отрицателно отношение към всяко “нечестие” - грях и против всяко човешко действие, което е мръсно и порочно, излизащо извън Неговите стандарти за праведност и чистота. Той ще накаже всеки един, който не се вмества в Неговите Божествени изисквания.
Най-големия грях според пасажа е грехът на неверието. Той поставя пропаст между Бог и човека. Той е присъщ за всеки един, който отхвърля истинския Бог и служи на идоли. Този най-разпространен грях води след себе си и множество други. В пасажа е даден дълъг списък, в който са описани те (26-32). Интересно е да се отбележи, че това което търси човек, това и намира (28): “И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, 29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие..и.т.н.”. За първи път в посланието думата смърт е спомената в края на този списък в 32ст, като заслужено следствие.
2.5 Последствията от греха
2.5.1 Смърт
В стих 12 на 5 глава се казва, че чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта. Тук виждаме една тясна връзка между грях и смърт, спомената още и в 6:169, 23 ”Защото заплатата на греха е смърт, а Божия дар е вечен живот в Христа Исуса”; 7:13 “…грехът ми причинява смърт”.
Грехът води след себе си смърт, той я предизвиква. За каква смърт става въпрос ще уточним в точката за смъртта.
2.5.2 Робство
Едно от най-големите поражения, които грехът нанася на човека е обсебването, пропиването му в човешката личност. Човекът му слугува и става неспособен да му се противи - 6:1710. От думите на Павел в 7:16-2111, с които той описва тази борба, се потвърждава трудността да се освободиш от него окончателно, дори познал и Божията спасителна благодат. Той оплита и заробва хората - Евр 12:112.
Назад | Съдържание | Напред