Християните се молят на истинския Бог, за благополучието на Цезаря и народа. Защото самия Цезар осъзнава, че властта му идва от небето, както и душата му; Той не може да управлява във война с Бога, а с неговото благоволение; Той е "велик, защото е по нищожен от небето". Така истинския Бог може да го благослови истински.

"И така, докато простираме ръце към Бога, нека железни куки ни разкъсват, нека огнени езици ни обгръщат, нека мечове прерязват гърлата ни, нека зверове връхлитат върху ни. Самото поведение на молещия се християнин е подходящо за всякакъв вид мъчение. Хайде достойни управници, изтезавайте душата, която се моли на Бога за императора. Да, очевидно престъплението ще се окаже там, където е истинския Бог и верността към него".

(п-ф 7, стр. 55)

Назад | Съдържание | Напред